ИНТЕРВЮТА
Интервю на командващия на СКС за вестник „Преса“ (02.05.2013 г.)

Ген. Атанас Самандов: Войнишкият хляб горчи от пясък

Интервю на Евгени ГЕНОВ за това дали са печалбари българските рейнджъри

- Изборите са след 10 дни, г-н генерал. Как ще гласуват бойците ни зад граница?

- Изпращаме в Афганистан две комисии по пет души в Кабул и Кандахар. Общо около 340 бойци от близо 450 там са поискали да гласуват. Военните ни в Косово и Босна ще пускат бюлетини в секции в посолствата. Разходите за организацията на изборите, където имаме контингенти, са за сметка на отпуснатия от правителството бюджет за изборите, но не 100%. Известна част поемаме и ние.

 - Разбрах, че за година само издръжката на контингента ни в Кабул струва 13 млн. лв. Вярно ли е?

 - Вярно е. Но сега разходите са по-малко, защото изтеглихме ротата, но останаха няколко малки екипа. Сумата обаче, за която говорим, щеше да е значително по-висока. Трябва да се знае, че българското правителство не заплаща всичко. Значителна част от разходите по прехраната и разполагането ни поемат САЩ. А не са длъжни да го правят. Помагат ни безвъзмездно.

 - Как ще се изтеглим от Афганистан? Колко ще ни струва операцията?

- Разстоянието оттам до нас не е малко, 4000-5000 км. Зависи откъде ще минем. Има няколко сухопътни маршрута. Единият е по шосе и жп линия през Таджикистан, Узбекистан, Азербайджан. Другият е през Пакистан и Катар. Но превозът по шосе и железница е рисков и по-сложен за организиране. Най-бързият вариант е по въздух, но той е и най-скъп. България всяка година плаща близо 4 млн. лв. за ползване на 65 часа въздушен транспорт със самолети С-17, които са базирани в логистичния център „Папа" в Унгария - 60 часа ползваме за транспортни услуги и 5 часа са за подготовка на нашите пилоти. Вече сме палетизирали имуществата в контейнери, готови за товарене. Направили сме и заявка до базата „Тампа“ в САЩ. Ще си приберем техниката и имуществата с американски самолети и с въпросните С-17. Ще подарим и доста неща на афганистанската армия. Вече им подарихме няколко руски автомобила „Зил", тип фургони, работилници и агрегати. Ще им дарим и двуетажна сграда, контейнерен тип, за 120 души в базата „Уерхаус" в Кабул. Харесаха я, защото е в добро състояние. Няма смисъл да си ги връщаме, защото транспортирането им е скъпо.

- Колко е общо бюджетът ни за мисии?

- Тази година е 49 млн. лв. За 2014 г. планираме да са около 46 млн. лв. Но винаги възникват непредвидени неща, например мисията на ЕС в Мали, където имаше размирици и гражданска война. Ние се включихме в нея през март т.г., но този разход не беше предвиден. Нашият военнотранспортен самолет „Спартан" закара дотам медицинския екип на ВМА от четирима души и 1 тон товар. Дотам и обратно курсът ни излезе 90 000 лв.

 - Парите, които нашите момчета получават в Афганистан, оправдават ли риска и тежестта на службата? Чувал съм подмятания, че бойците ни били печалбари и затова ходят на мисии. Такива квалификации възмущават ли ви?

 - Не ме възмущават. Просто ме вбесяват. Защото българският войник не е печалбар. Срамота е да се говори така. На година през Афганистан минават около 900 души от армията ни. Това ли са печалбарите?! Ако някой иска да изкара „лесни" пари там, да дойде при мен да го облека и ще го пратя. Животът му постоянно ще виси на косъм. Ще патрулира, конвоира и стои на пост при 40-50 градуса пек, прах ще скърца между зъбите му. Знаете ли колко получава българският войник в най-тежката ни мисия, тази в Афганистан? Редници и ефрейтори вземат по 72 евро командировъчни на ден, младши сержантите и сержантите - по 73 евро. Офицерите пък вземат с около три евро повече. Отделно, докато е на мисия, войникът взема у дома заплата и половина, заради риска. А месечното му възнаграждение е средно малко над 700 лв. чиста пара. Това е всичко. А на повечето бойци жените им са безработни. Семействата им трудно връзват двата края. Затова такива приказки ме вбесяват. Трябва да си уважаваме армията. Иначе накъде отива държавата ни. Войнишкият хляб не е лек - твърд е и е с много пясък.

 - Явно ви ядосах с този въпрос. Има такива мнения, с които и аз не съм съгласен, но журналистът е длъжен да пита за всичко, което се случва.

 - Преди армията беше наборна, аз й казвам народна. Хората живееха с нея, с нейните болки, проблеми, успехи. И затова войската се радваше на рейтинг 70%. В последните години, след като армията стана професионална, рейтингът й силно падна, защото хората не знаят какво става с нея. Преди всяко второ-трето семейство пращаше син в казармата. Сега поради обективни обстоятелства военната професия се капсулира и хората не са много информирани какво се случва в армията. А тя служи без много шум, без фанфари и без блясък си изпълнява дълга, зададен от политиците. Изрично подчертавам това, защото какъв да е военният бюджет, решават те. Чул съм, че за медиите добрата новина не е новина. Така ми се иска да прочета и за хубавите неща във войската, които са ежедневие. А те се отбягват. Някои казват, че войниците ни били печалбари. А знаят ли тези, които твърдят това, колко взема полският войник на мисия в Афганистан? На него му броят по 75 евро за всеки час, щом излезе извън базата да изпълнява задача. Защото се движи и действа в зона с изключително висок риск за сигурността, както и ние. Българският военнослужещ заслужава адмирации, а не подигравки.

 - Анализатори твърдят, че след като излезем от кризата и икономиката живне, ако няма мисии, войската трудно ще набира платени войници?

 - Не съм пророк, за да предвидя дали ще е така. Но мога да дам пример. През 2008 г., когато не бяхме в криза и имаше бум на строителството, армията го закъса за шофьори. Защото при нас служеха за 500 лв., а навън един шофьор на бетоновоз-помпа вземаше по 2000 лв.

 - Покрай промените в социалния кодекс се заговори пак, че военните са с привилегии, че получават по „една шапка пари"?

 - Ето фиша от последната ми заплата, можете да го публикувате (2583,25 лв. - б.а.). Аз съм със звание генерал-лейтенант - трима сме в армията. Получавам тези пари след 36 г. служба в армията, сменил съм единадесет гарнизона у нас. Бил съм по служба в три други държави на два континента, децата израснаха без мен. А сега част от задълженията ми е да отговарям за складове със стотици хиляди тона боеприпаси, горива и други имущества в 36 района на страната. Един да се взриви, знаете ли какви ще са последствията? Няма да ги описвам. Нека като мен някой известен бизнесмен или шеф на банка да си покаже фиша от заплатата. Тогава да видим чия е „шапката с парите". Тъй като често се сравняваме с другите, ще дам пример със САЩ. Заплатата на редника е 1500 долара, на старшината е 4000-7000, на лейтенанта от 2800 до 4500, а на генерал-лейтенант 14 000-17 000 долара, а ако е на реална командна длъжност - 21 000 долара. Всички заплати, на тези без редника, се увеличават за всяка година стаж. Отделно всеки месец, когато е на мисия, към заплатата на американския военен се прибавят по 225 долара за непосредствена опасност, по още 100 - за особено тежка служба, и допълнително по 250 долара за раздяла от семейството. В базите навън те пазаруват стоки без ДДС, включително последни модели автомобили и мотори. Американският войник може да си купи най-нов модел „Харли Дейвидсън" или „Крайслер" на заводски цени. Когато се прибере от Афганистан, автомобилът го чака в контейнер или на склад на адрес, който е посочил.

 - Защо у нас няма дете на политик, държавник или банкер, посветило се на военната професия? На Запад, да речем във Великобритания, това е чест. Принц Хари по желание отиде да воюва в Афганистан като пилот.

 - Доста философски въпрос. Но накратко - става дума за избор между духовното и материалното в живота. За какво му е на един банкер да праща сина си в армията, след като вероятно взема по 100 бона месечно. Военният брани държавата, а „бизнесменът" точи от нея печалби. Това е разликата - в смисъла и в естеството на професиите. За да си военен, трябва да си малко луда глава и да си голям патриот. Да обичаш родината и да си готов да се жертваш за нея. А банкерът готов ли е да жертва парите си за родината - видяхме какво се случи в Испания, Гърция и Кипър?

- 17% са жените в армията ни. Според вас много ли са?

- Спор няма. Те имат място във войската. Но моето мнение е, че реализацията им трябва да е строго профилирана. Дамите трудно могат да се реализират на чисто бойни длъжности. Как си представяте нежно крехко създание от 50-60 кг да тича с автомат и раница, тежки колкото нея, и да атакува. Веднъж като командир на Командването на оперативните сили през 2003 г. бях на проверка в дивизиона в Марино поле, до Карлово. Идва офицер и ми докладва, че от 18 гаубици, колкото е дивизионът, „12 са бременни". Става дума, че в тези бойни разчети на длъжностите, които въвеждат данните за автоматичната система за управление на огъня на артилерията „Вулкан", са жени и отсъстват по майчинство. А това се отразява върху бойната готовност. Личното ми мнение е, че жените трябва да се назначават повече на щабни и административни длъжности.

- Защо е забранено мъж и жена съпрузи да са заедно на мисия?

- Няма такава забрана. Но нашето виждане е, че не е препоръчително, заради риска. Ако се случи нещо, не бива децата да остават кръгли сираци.

 - В контингентите ни зад граница има и дами. И при това доста чаровни. Сигурно припламват искри, има и влюбвания, все пак обстановката е фронтова. Забранен ли е сексът на мисия?

 - По принцип е забранен. Но личното ми мнение е, че в секса на мисия няма нищо лошо, стига да не се използва служебното положение и да не се отразява на службата. Все пак човешко е и е естествено да има интимни контакти, когато на едно място са събрани млади хора. Имаме например случаи на влюбвания по време на мисии през 2004 г, 2005 г. и 2006 г. в пехотните батальони в Ирак и ротата в Ашраф, които у дома завършиха със сватба. Единствено за употребата на алкохол не правим компромиси.

 

 ***

 

Генерал-лейтенант Атанас Самандов в момента е шеф на Съвместното командване на силите, което ръководи операциите на войската у нас и зад граница. Роден на 17.09.1955 г. в гр. Гоце Делчев. Завършил е висшето военно училище във В. Търново и военни академии в София и Москва. Преминал е през всички основни командни длъжности в армията - от командир на взвод до зам.-командващ на пехотата. Владее английски и руски. Има две деца.

 

 

НОВИНИ

Командващият на Съвместното командване на силите генерал-лейтенант  Любчо Тодоров проведе днес, 18.07.2018 г., среща с новоназначения военен, военноморски и ... още

На официална церемония в Кандахар, Афганистан, 36-ят български военен контингент прие изпълнението на задачите в мисията на НАТО „Решителна ... още

Командващият на Съвместното командване на силите генерал-лейтенант Любчо Тодоров се срещна днес, 12 юли 2018 г., с представителите на Асоциацията на военните ... още

Командващият на Съвместното командване на силите генерал-лейтенант Любчо Тодоров се срещна днес, 10 юли, с командващия на Съвместното командване на силите на НАТО адмирал Джеймс Фого. В хода на ... още

 „Съвместното командване на силите се създаде на основата на Съвместното оперативно командване и трансформацията на Щаба по осигуряването и поддръжката на ... още