ИНТЕРВЮТА
Интервю на началника на щаба на СКС, бригаден генерал Васил Димитров за вестник "Българска армия" ( 31.01.2014 г.)

Бригаден генерал Васил Димитров: Генералската звезда да води офицера напред!

Бригаден генерал Васил Димитров ни посреща в работния си кабинет. Довършва спешна работа на компютъра и когато затваря файла, виждаме на десктопа снимка на усмихнат млад човек пред модерен самолет, тип бизнес-джет. Това е синът ми, пилот от гражданската авиация, лети в „Ер Лазур” от Москва, един месец е в руската столица, две седмици в България, пояснява генералът и ни показва и албуми със снимки от мисията му в щаба на НАТО в Тирана, както и от други моменти от службата му. Хвали офиса си, който е удобен, разположен на ъгъл в сградата. През прозорците се открива гледка в две посоки – към Витоша и към половин София.
Докато върви разговорът, виждаме в далечината как самолети плавно подхождат за кацане на летище „София”. Гледката е направо като от контролна кула на голямо летище. Дори в този офис генералът, чийто живот е свързан основно с ВВС, остава близо до авиацията…


Г-н генерал, какво, освен гледката от офиса, ще ви липсва най-много от работата досега?
Ще ми липсват колегите, с които много години работихме заедно. Това е един период от близо 5 години. Разбира се и офисът ще ми липсва (с усмивка - б. а.).
С колегите преминахме през много перипетии. Ще ми липсва тяхното доверие, уважение, начинът на общуване. Ще остана с много добри спомени за тях, надявам се и те да останат със същото. Но ние ще се виждаме и занапред, по други поводи, в една нова ситуация. Връзката няма да се скъса. Животът продължава!


По време на ритуала за изпращането ви казахте, че в живота едни врати се затварят, но други се отварят. Какви врати се отварят пред вас? Какви са плановете ви от тук нататък?

Бих се занимавал в област, в която имам моята компетентност и възможност със знанията и квалификацията си. Мога да работя в системата на сигурността, мога да работя и на едно гражданско летище.

Работил съм във военни летища, дълги години съм бил командир на авиобаза и смятам, че ако има възможност, това ще бъде едно следващо място, доколкото имам сили и възможности да работя. Да съм полезен и за себе си, и в структурата, в която ще отида да работя.


Тоест – връщате се отново към самолетите?


Да. Е, няма да летя, става дума за наземна работа. Със знанията и опита, които имам, там ще се чувствам най-комфортно. Но бъдещето ще покаже.


А има ли дейности - примерно хоби или други занимания, с които ви се е искало да се занимавате, но досега не сте имали време?


Наистина работата ми досега е била много динамична. Обичам спорта - футбола, ските, тениса. Затова съм член на Управителния съвет на Националната военна спортна федерация. Ще имам време и да спортувам.Ловец съм. Много обичам и разходките в планината. Това ми е липсвало, не ми е оставало време.
В България имаме прекрасна природа, с много страхотни планини! Обичам и зимата, обичам и лятото. Скиор съм. Сега най-вероятно може би ще имам пак възможност да карам ски, след като вече падна и първият сняг.
Така в първите дни ще се отдам малко на себе си, на семейството, на спорта за удоволствие. Спортът ми е дал много, той ме е съхранил и досега да съм здрав. Благодаря и на Господ, че в една много добра кондиция и здраве напускам редовете на Българската армия.


Как гледат вашите близки на този преход от армията към цивилния живот?
Аз съм в дълг на семейството си! Животът ми досега беше много динамичен, с постоянното движение от едно място на друго, от една на друга длъжност. Сега близките ми гледат малко с притеснение как ще се адаптирам. Но аз си имам настройката. Затова съм и благодарен и на моите колеги и началници, че съм стигнал да служа до предела, който ми позволява ЗОВС. Излизам от редовете на Българската армия с чувство на много голяма удовлетвореност.


В условията на реформите в изпълнение на Бялата книга успя ли СКС да намери мястото си в системата на въоръжените сили?


В Бялата книга и в промените, които се направиха в ЗОВС, много ясно бяха формулирани функциите и задачите на СКС. Това беше едно много сериозно предизвикателство – командването да се утвърди като една структура на оперативно ниво, за която основен принцип беше съвместността.На приказка е лесно – да се напише, да се каже. Но след това на практика да се изпълни е трудно. Защото на командващия са подчинени тримата командири на видовете въоръжени сили, СКС отговаря за съвместната подготовка.Беше направен много задълбочен анализ – как да се изпълнят тези функции. И мисля, че нашият колектив успя да се справи със задачата и да се утвърди като щаб на оперативно ниво, като се повишиха и неговите способности. Сигурен съм, че този щаб има бъдеще! Той се гради от хора. А хората тук са много големи професионалисти.



Кой момент беше най-труден за СКС в тези години?


Когато застъпих като началник-щаб, структурата беше доста голяма – приблизително към 180 души. Но след това в съответствие с Бялата книга и промените в План 2014 се наложи тази структура да се съкрати.
Обаче задачите останаха същите. Това си беше наистина една доста голяма трудност и предизвикателство.Полагаше се много труд. Оставаше се след работа. Не мога да кажа, че всичко е минало без сътресения. Най-важното, което ни е крепяло е било доверието помежду ни, увереността, че можем да се справим, че имаме нужните възможности. Смятам, че успяхме.


С какво си спомняте годините, когато бяхте командир на авиобаза „Безмер”? Как виждате нейното бъдеще от тук нататък, след като започна да се изпълнява проект за модернизацията й за 60 млн. лв., осигурени от НАТО?
Бях 8 години командир на авиобаза „Безмер”. Тя ми е една болка, една тръпка! Там преминаха едни от най-активните ми години.Радвам се, че авиобазата ще има бъдеще. Там работи страхотен колектив, който дава всичко от себе си самолетите да летят, базата да се поддържа в един много добър вид съобразно условията. Хората са много мотивирани.С решението да се извърши модернизация, „Безмер” ще има още по-голямо бъдеще, ще стане една много съвременна авиобаза. Там ще кацат и излитат самолети от най-модерно поколение.Следя винаги отблизо как се развиват процесите там и много се радвам, че са в положителна посока. Положих много усилия авиобаза „Безмер” да има достойно място в състава на ВВС. Но без хората това не може да се направи.


Кой е вашият любим самолет за полет?


Самолетът, на който станах и пилот, и получих много добра квалификация – това е самолет МиГ-23 БН, на летище Чешнигирово. Това е един много модерен самолет.
На него съм летял повече от 15 години. Един самолет, достоен за уважение, с много големи възможности. Но се радвам, че завърших кариерата си като летях до последно на Су-25 – също един прекрасен самолет. Досега съм налетял приблизително 2000 часа. За пилот от гражданската авиация това са малко часове. Но за пилоти от военната авиация 2000 ч. във въздуха си е един добър нальот.
Като се върна назад във времето, без да съм ги броил точно, но съм летял може би със 7 типа самолети. Имал съм възможност да летя и на самолети на съюзниците ни от НАТО - Ф-18, Ф-16, „Ягуар”, което още повече ме обогати и разшири моя кръгозор. Дай Боже и нашите ВВС един ден да имат нов самолет, такъв, какъвто заслужават.

Според Вас, кое е най-доброто решение за България при избора на нов основен боен самолет?


Като пилот ще кажа – най-хубаво е нов самолет. Нов самолет, не втора ръка! Нов самолет. Но като реалист – трябва да се съобразим с икономическите възможности на страната. Сигурен съм, че ще се вземе най-правилното решение и ще се избере най-оптималния вариант, така че ВВС да разполага с един самолет, който ще отговаря на нуждите за защита на въздушното пространство на нашата страна.

Как трябва да служи един офицер, за да даде всичко от себе си на армията, но и военната му кариера да е успешна?


Още като лейтенант офицерът трябва да носи генералската или адмиралската звезда в раницата си! И да се стреми с работата си към нея, да иска да се развива.
Нужно е постоянство, упоритост. Трябва да си уважаваш професията, да си повишаваш квалификацията. Непрекъснато да си в крак с новостите. Генералската или адмиралска звезда да те води напред! Какво ще се случи нататък в живота – това вече е различно.

Формулата на успеха е труд, постоянство, уважение към хората, с които работиш – началници, подчинени, взаимно доверие. Много важен момент е да бъдеш лоялен.
Офицерската професия е особен тип професия. Работиш за родината. Патриотизмът в тази професия е много сериозен мотив. Отдаваш целия си живот и дейност в служба на родината!


--------------------------

Визитка

Бригаден генерал Васил Димитров е роден на 2 февруари 1956 г. в с. Цървеняно, област Кюстендил. През 1980 г. завършва ВНВВУ “Г. Бенковски” – Долна Метрополия със специалност – летец-пилот. През 1990 и 1999 г. завършва Военна академия “Г. Ст. Раковски”.Военната си кариера започва като младши пилот, преминава през различни командни длъжности, като в продължение на 8 години е командир на авиобаза „Безмер”. През 2008-2009 г. е началник на щаба на НАТО „Тирана”. В средата на мандата си, през 2009 г. е назначен за началник на щаба на Съвместното оперативно командване, което през 2011 г. става Съвместно командване на силите.


---------------------------

Пример за останалите


Пожелавам Ви здраве, дълголетие, защото такива хубави хора като вас трябва да живеят дълго, да бъдат за пример на останалите! Тези думи видимо развълнуван командващият на Съвместното командване на силите генерал-лейтенант Атанас Самандов отправи към началника на щаба на СКС бригаден генерал Васил Димитров, който след броени дни напуска армейския строй, приключвайки активната си военна служба.

С ритуал, в който имаше и слова, и „Велик е нашият войник!” в изпълнение на квартет „Армейска песен” колективът на СКС засвидетелства уважението си към бригаден генерал Димитров, на когото генерал-лейтенант Самандов подари албум със снимки.

Генерал Димитров е типичен представител на народа, един човек, излязъл от кюстендилското село, с упорит труд, с един благ характер, с една човещина, човек, в който няма корист, е постигнал всичко това, което е, заяви командващият на СКС.
За мен беше чест да работя в този колектив, отговори трогнат бригаден генерал Димитров. Преминахме през много етапи, но най важното, с което се радвам и съм горд е, че СКС се утвърди като една много важна структура в системата на Българската армия на оперативно ниво, допълни той.

Всичко има начало, има и край, тръгвам си с едно много хубаво чувство на удовлетвореност от това, което съм постигнал, от това, което ми е дала Българската армия, сподели пред журналисти бригаден генерал Димитров. „Какво от тук нататък? Една врата се затваря след това се отваря нова врата”, каза той. Аз съм пилот по професия, питали са ме кой е най-добрият пилот. Казвам – пенсионираният пилот! Радвам се, че и аз съм вече към пенсионираните пилоти, допълни с усмивка генералът и препоръча на всички от СКС да продължат да работят с професионализъм, да бъдат всеотдайни, да имат уважение един към друг и да са търпеливи, защото нещата ще си дойдат на мястото.

НОВИНИ

„Ние имаме основание да се гордеем и да говорим за вас с благодарност и признание, защото благодарение на вашата всеотдайна и напрегната работа вземаме решения ... още

Днес, 8 януари 2018 г., с тържествени церемонии във военните формирования от състава на Съвместното командване на силите беше открита новата учебна година.

Заместник-командващият на Съвместното командване на силите генерал-майор Тодор Дочев се срещна днес, 22.12.2017 година, с военнослужещи – медици, завърнали се ... още

Днес, 21.12.2017 година, заместник-командващият на Съвместното командване на силите генерал-майор Тодор Дочев ръководи видеоконферентната връзка на министъра на ... още

На 15 декември 2017 г. в района на военно формирование  28860 – Горна Малина, комисия с председател подполковник Георги Иванов – главен експерт в ... още