ИНТЕРВЮТА
Интервю на военнослужещи от СКС за Военния телевизионен канал и вестник "Българска армия"

ЕВРОПЕЙСКА СИГУРНОСT

Бойният ритъм гарантира стъпките към мира

„Мисиите на ЕС и участието на България в тях“ беше темата на поредното предаване от съвместната рубрика на вестник „Българска армия” и Военния телевизионен канал „Европейската сигурност”. Водещата Боряна Радева разговаря с двама офицери от Съвместното командване на силите - полковник Асен Расланов, началник на отдел „Планиране, развитие и бюджетиране“ и главния експерт от същия отдел подполковник Валентин Мутафчийски.

 

- Кое е характерното за една военна мисия на ЕС и по какво се различава от подобни мисии на НАТО?

Полковник Асен Расланов: Няколко са разликите. Една от тях е, че алиансът има структури на своите щабове, а ЕС няма военни щабове. Затова за всяка мисия се назначава щаб на оперативно ниво и щабове на театъра на операцията. Това е от компетенция на Съвета на ЕС и е свързано с липсата на такава командна структура в Евросъюза.

Следващата разлика е на стратегическо ниво - начинът, по който се финансира операцията. Общите разходи за операцията, например в Афганистан, се поема от военния бюджет на НАТО. Докато за операция от рода на тази в Босна, се създава специален механизъм, от който се плащат общите разходи. България плаща 0,32% от всички общи разходи за операция, като тази в Босна и Херцеговина.

- Тоест операциите на ЕС са нещо средно между операциите на НАТО и на ООН, където също няма командване, но пък бюджетът е на организацията.

А. Р. - Ще дам и различията между операциите на ЕС и на НАТО и тези на ООН. Операциите на НАТО и ЕС си имат стройна структура - командир в зоната на операцията, оперативен командир и стратегически командир. Представителят на ООН в Афганистан няма никакви командни правомощия към командира на театъра на операцията към НАТО. Връзката е през Брюксел.

ООН плаща своите операции, докато операциите на НАТО и ЕС се заплащат основно от държавите-членки - от военния бюджет на страните, а общите – от военния бюджет на НАТО и от механизма в ЕС.

- Бихте ли напомнили накратко каква е разликата между мироопазващи, мироподдържащи и мироналагащи операции?

Подполковник Валентин Мутафчийски: Разликите се изразяват в целите, които си поставят, задачите, средствата, съставът на контингента, характерите на мисиите, регионите, в които се изпълняват мисиите, целта и задачите, за да се постигне крайното състояние от Върховния комитет на мандатоносителя. При мироопазващи и мироподдържащи мисии можем да кажем, че имаме съгласие на политическите сили в региона или държавата, където се изпълнява мисията.

Всички желаят да се проведе тази операция и да се постигне целта. Тоест има предварителна договорка, за която международните сили са гарант.

При мироналагащите мисии нямаме такова съгласие, имаме враждуващи сили, политически сили с ясно изразени противостоящи мнения. Тях наричаме противостоящи сили, чиято съпротива трябва да бъде преодоляна. Този вид мисия се доближава до ситуация на въоръжен конфликт.

- А в какви мисии на ЕС сте участвали вие?

А. Р. - Участвал съм в една мисия на ЕС - в Босна и Херцеговина, операция АЛТЕА. До 2004 г. тя е мисия на НАТО и се казва SFOR, след което ЕС продължава с операция АЛТЕА. Има споразумение „Берлин плюс“, с което НАТО подпомага ЕС в тази операция с връзки, техника и експертиза. То действа и сега.

- Кога бяхте там и за колко време?

А. Р. - От декември 2012 до декември 2013-та година. Аз лично се гордея, заради длъжността, която заемах, защото това е може би най-високата длъжност на действащ български офицер в операция - четвърта в йерархията на EUFOR - заместник началник-щаб на цялата операция по поддръжката. Случвало се е когато отсъстват тримата висшестоящи да съм командващ на EUFOR. Това се отнася и за колегата, когото заместих, както и този, който ме замести.

- Специално за АЛТЕА знам, че част от задълженията на мисията са да се изпълнят финалните договорки по Дейтънското споразумение – а именно – разминиране. Участвали ли са български военнослужещи в това и какво въобще е положението с минните полета в Босна и Херцеговина? Миналият месец там имаше големи наводнения и излязоха информации, че минните полета са тръгнали със свлачищата и се е променило местоположението им?

А. Р. - Всеки участник в операцията преминава така наречения курс за подготовка на новопристигнали. Голяма част от курса е за това къде се намират минните полета и как човек да се държи, ако стане нещо. След септември 2012 г. нашият контингент остана много малък.

Ето защо български офицери и сержанти нямат пряко отношение към този вид дейност. Провеждат се много мероприятия, подпомагат се босненските сили, които основно се занимават с разминирането. То става много бавно, няма достатъчно средства. Постоянно се правят различни курсове с децата и учениците.

- Колко са минните полета за какво говорим?

А. Р. - Много са. Нямам точен спомен, но сигурно са стотици хиляди мини. Аз лично като минавам с кола съм виждал лентите и знака, че има мини. Стават инциденти. Когато бях там, имаше едно семейство, което многократно беше ходило в гората да събира дърва. И, да речем, на 15-ия път става инцидент. Все още има много, много мини.

- Подполковник Мутафчийски, разкажете за вашата мисия?

В. М. – Моето участие беше в гражданската мисия за наблюдение на Европейския съюз в Грузия. Мисията поставя своето начало на 15 септември 2008 г., веднага след въоръжения конфликт между Грузия и Русия, а по-точно - след подписването на 6-точковото споразумение между тези две страни. Какво представлява това споразумение? Незабавно прекратяване на военните действия, избягване на повече цивилни и военни жертви чрез трайно прекратяване на войната и оттеглянето на руските военни сили от окупирани грузински територии. Защото за това време те са успели да окупират грузински територии.

- Те бяха на път да стигнат до Тбилиси. Нямаше кой да ги спре.

В. М. – Да. Също - допускане на безпрепятствено преминаване на хуманитарни организации в двете посоки към Грузия и към Абхазия и Южна Осетия, говорим за Червения кръст и Червения полумесец. Следваща точка – грузинските военни части да се оттеглят от позициите си в близост до държавната граница и да заемат обичайните си позиции, там, където са дислоцирани по градовете.

Русия да изтегли своите военни части от границата с Грузия. И стартиране на общи международни преговори, целящи сигурността и стабилността на Абхазия и Южна Осетия, които се правят в Женева. Срещите в Женева се правят два-три пъти годишно между представители на Русия, Южна Осетия, Грузия, Абхазия и представители на ЕС.

- Вие на каква длъжност бяхте, какво правихте там?

В. М. – Всички, които участват в тази мисия, както каза и полковник Расланов, първите дни се запознават с обстановката на място. Провежда се един първоначален курс, за запознаване с всичките дейности, примерно - техники на безопасност, начини на водене на интервю с местните хора или с представителите на властта. Минава се този курс и всеки от участниците в мисията започва от най-ниското ниво – наблюдател.

- Какво наблюдавате? Дали се спазва споразумението ли?

В. М. – Самата мисия е наблюдателна. Ето накратко структурата на мисията. Щабът се намира в Тбилиси.

Има и три полеви офиса – единият е в Мицхета, това е старата столица на Грузия, която се намира на 20-тина километра от Тбилиси, другият офис е в Гори. Гори – това е градът на Сталин. Там е единственият в света музей на Сталин.

Тези два офиса отговарят за границата с Южна Осетия. Третият офис се намира в Зудиди – това е западната част на Грузия, където е Абхазия и те отговарят за границата с Абхазия. В тези полеви офиси са създадени няколко тима.

Аз участвах като наблюдател в един Confidence building team. Това е тим, който наблюдава границата с Южна Осетия. Черпим информация от местното население, наблюдаваме спазването на 6-точковото споразумение и ако има някакви инциденти, ги докладваме. Полевите офиси осъществяват връзка на ниво местна власт в тези градове, а вече в щаба на мисията се осъществяват връзки с правителството и с различните министерства и ведомства.

- Дали случайно работният език не е бил руски?

В. М. – Работният език е английски. Но положителното при нас беше, че знаем руски език. Имало е случаи, когато някой от преводачите е болен и не може да дойде, или е отпуска. Тогава използваха нас, българите, за преводачи. Черпили сме дори информация на руски език.

- Как протича един стандартен работен ден в една такава мисия?

А. Р. – АЛТЕА вече е операция с ниска степен на риск. Има две линии на действие – едната е за подпомагане на въоръжените сили на Босна и Херцеговина да добият повече способности и оперативна съвместимост с останалите въоръжени сили на ЕС и на НАТО. Другата е подпомагане да се поддържа сигурна и стабилна среда.

Тази, 2014 година, е малко по напрегната по отношение на заплахите. Но когато аз бях там, щабът работеше така, че бих го оприличил на щаба в който служа - Съвместно командване на силите.

Щабът има така наречения боен ритъм - с определени мероприятия по определено време. И аз като заместник-началник на щаба (ЗНЩ) по поддръжката го спазвам, както и всички други българи, които работят на различни места в различни щабове. Правят се срещи, конференции, курсове, учения и др.

Отиваме в щаба в осем часа. Всеки ден началник-щабът ни събираше нас, тримата полковници, които му бяхме заместници, да му докладваме какво имаме за днес.

Има няколко мероприятия, които са общи за щаба, но освен това всяко управление си има свой боен ритъм. Аз като ЗНЩ по поддръжката си имам свой боен ритъм и си имам мероприятия, които изпълнявам.

В определени случаи, когато се налага, когато босненските власти поискат и имат съгласието на командващия на EUFOR, отиваме и подпомагаме местното население, особено при горски пожари, оказване на бърза помощ и др.

Използваме вертолети, имаме обучен личен състав за това. Българка – лекарка, която е от австрийския контингент, спаси делтапланеристи, попаднали в минно поле, където избухва една мина и на единия му отряза краката. Това се е случило в края на 2012 г. Ето един пример как се оказва помощ на местното население. Общо взето няма нещо нестандартно по отношение на работата на щаба.

- Подполковник Мутафчийски, а как минаваше един работен ден във вашата мисия в Грузия?

В. М. - Ще започна с това, че мисията е гражданска, цивилна мисия. В нея вземат участие процент военнослужещи, процент полиция,и цивилни лица.

Доста интересна мисия от гледна точка на това, че се използва експертното мнение на участниците. Аз бях в най-големия полеви офис в цялата мисия, бяхме разделени на няколко тима.

Бях в един от двата  пригранични тима, като целта им е денонощно патрулиране  по границата с Южна Осетия, водене на разговори, наблюдения за инциденти.

Дневният патрул е между 8.00 и 16.00 ч. следобед, следобедният патрул – от 17.00 до 24.00 ч. и нощният – от 3.00 до 7.00 ч. сутринта. Имаше постоянно присъствие на мисията по приграничната линия, контрол за спазването на 6-точковото споразумение и докладване.

Имаше и друг тим, който отговаряше за спазването на споразуменията, сключени веднага след конфликта. Задачите на този тим бяха също патрулиране, посещение на полицейски участъци, на  военни формирования, за да се съблюдава въоръжението и какъв вид въоръжение не бива да се допуска до границата с Южна Осетия и с Абхазия.

- По времето на вашето присъствие имаше ли инциденти?

В. М. - Инцидент, отразен в офиса и в щаба на мисията, не толкова военен, за който се писа доклад, всъщност се случи с мен като патрул-лидер. Имаше новопристигнали наблюдатели, на които трябваше да покажем какво представлява нашата задача като приграничен тим.

На един от участъците от южноосетинска страна стреляха с предупредителни изстрели около нас. Ние нито сме прекосявали границата, нито сме навлизали в тяхна територия или с нещо сме ги предразполагали.

Незабавно дойдоха военнослужещи от специалните части на Грузия, от полицейския участък. Преди да навлезем има една 4-километрова зона за сигурност, ние предупреждаваме, че навлизаме в нея, като минаваме през полицейския участък и заявяваме за предстоящата наша рутинна дейност- влизане в тази зона и наблюдаване на приграничната полоса.

Дойдоха, видяха, аз докладвах на нашия дежурен, на дежурния в мисията, прибраха патрула, написахме доклад за случилото се, дадохме координатите, а един от моите наблюдатели беше направил снимка откъде се произвежда огънят. Нашият офис написа доклад за инцидент, който после минава през щаба на мисията и заминава в Брюксел, където се разглежда.

Всеки месец се провежда една среща на неутрална територия, между границата на Южна Осетия и на Грузия между двата пригранични пункта на страните. На срещата присъстват представители на ООН, на Червения кръст, на властите в Грузия и Южна Осетия, на мисията, обикновено-шефът на мисията, и представители от руска и осетинска страна. На тази среща се решаваха въпроси, свързани с инциденти, например, на територията на Южна Осетия, ако някой грузинец е пресякъл границата. Много грузинци имат роднини в Южна Осетия, не трябва да пресичат границата, но те си ходят на гости и ги задържат. От друга страна, осетинците влизат в грузински селища, за да си купят нещо от магазините. На такива срещи ставаше дума за подобни задържания след нарушаване на границата.

- А  за вашия инцидент как реагираха?

В. М. - Представиха го със снимки и органите от осетинска и от руска страна казаха, че подобно нещо повече няма да се допуска. Това беше изводът. Наблюдавали са и други колеги от тимовете през оптиката на снайпери.

Но и за момента такива инциденти продължават да се случват. Рутинната, всекидневната дейност се заключава в това. Живеем в квартири, мисията е гражданска, при шефа на офиса сутрин има брифинг, той показва най-важното през изтеклите 24 часа, набелязват се задачите за следващия ден.

Преди това е изготвено разписанието за цялата седмица, за това кой като какъв участва - в патрул, административна работа в офиса, командировка до щаба на мисията в Тбилиси. И след този брифинг се извършват брифингите по патрули при началника на патрула.

Екипите са от по 4-5 човека включително преводач. Определят се маршрутите на патрула, точките и задачите за изпълнение. Във всеки офис има оперативна клетка и ако има задържан, се свързваме с негови роднини и близки за подробности по инцидента. Патрулът изпълнява тази специална задача.

- Донесли сте свои сувенири от мисиите, ще ни разкажете ли за тях?

В. М. - Ако разрешите, г-н полковник, аз сувенири  нямам, в цивилните мисии няма такива традиции. Но като цяло в Тбилиси, столицата на Грузия, в сувенирните магазини най-много се предлагат роговете за пиене. А и като по-военно настроено население - саби, ножове и ками, като стара кавказка традиция. 

А. Р. - Аз ще покажа няколко снимки. Например на последния от трите контингента, които „се ротираха“ по време на едногодишната ми мисия. Седем човек пред знамената на 23 нации пред щаба на EUFOR.

Снимал съм се за спомен и с началниците на отдели - италианец, англичанин, ирландец, австриец и българин - лекар, медицински съветник на командващия на EUFOR. И последното нещо, което се казва „Комендейшън“ - дава се от началник-щаба и, много рядко - от командира.

- Това е награда?

А. Р. - Това е един вид признание за добре свършена работа.  Нямам специални сувенири от Босна. Там по пазарищата се продават гилзи, патрони. Като военен не са ми интересни тези неща.

 

Страниците подготвиха Боряна Радева и Росица Цонева

Фото Красимир Тодоров и архив

НОВИНИ

В периода 11 до 14 юни 2018 г. в гр. София и гр. Горна Оряховица се проведе национална сертификация на Щаба за контрол на придвижването и една от подчинените му ... още

Националният военен учебен комплекс „Чаралица” участва със свой щанд в XIII международна изложба на отбранителна техника „Хемус 2018 – ... още

На 22.05.2018 г. офицери от щаба на Многонационалната дивизия „Югоизток”(MND-SE) водена от бригаден генерал Даниел ПЕТРЕСКУ посети Съвместното командване ... още

На 22 май 2018 г. в Съвместното командване на силите(СКС) се проведе финалната планираща конференция за двустепенно командно-щабно учение “Придвижване без ... още

От 14 до 18.05.2018г. в Националния военен учебен комплекс "Чаралица" се проведе компютърно подпомагано учение с органите за ЯХБЗ на Сухопътните войски „Пролет ... още