СКС В МЕДИИТЕ
1 2
ОЧИ В ОЧИ   Генерал-майор Златко Златев:   Спецсилите минават към нас, градим разузнавателен център   Съвместното командване на силите увеличава своите възможности, казва ВРИД командващ на СКС генерал-майор Златко Златев     - Г-н генерал-майор, сега, когато ръководите СКС, намирате ли време за полети? - Трябва да летя, да. Макар че сега е малко по-трудно. Но все пак по време на експерименталните стрелби на Шабла и Балчик имах възможност да се включа, тъй като това е един нов вид подготовка. Трябваше да се направят полети с летци от авиобазата в Крумово. После се проведоха самостоятелни полети. Така че – да, имах тази възможност. - Обществото ви познава като генерала, който от въздуха се бори с бедствията и спасява хора... - Доста хора спасихме, доста хора обучихме в Крумово. - Кое е по-трудно за вас – полетите над потопи и пожари, или да ръководите една такава голяма система като СКС? - СКС и 24-а авиобаза са коренно различни. Все пак в Крумово стъпките, които съм направил, са от старши пилот до командир на авиобаза - постепенно, в продължение на 20 години, непрекъснато съм се развивал. Нещата са ставали плавно. Докато в СКС, и то - като ВРИД командващ, за тези 4 месеца осъзнах колко много неща има в БА, различни от авиацията. И колко са важни и едните, и другите. СКС е голяма организация, изключително важна структура на оперативно ниво. Така че нещата са много различни и същевременно - много интересни! - Кои постижения на СКС през последната година бихте отличили като най-значими за цялата БА? - На сегашната длъжност съм от 21 февруари тази година. СКС е един много добре работещ щаб, перфектно структуриран, с много подготвени командващи, зам.-командващи, началник-щабове преди аз да заема този пост. Всички началници на отдели и на сектори са изключително високо подготвени теоретично и практически. Така че за мен беше лесно встъпването в длъжността. Получих необходимата подкрепа от всички, за което им благодаря. Сред по-важните събития през 2014-а и до средата на 2015-бих отличил завършването на мисията ИСАФ в Афганистан в края на 2014 г. В нея за 12 години участваха над 9000 български военнослужещи в 27 контингента. В края на миналата година в страната бяха върнати 20 единици техника и 140 тона материални средства. Важно формирование като националния мобилен комуникационно-информационен модул на НАТО, което е в състава на СКС, миналата година имаше възможност да участва в две мисии. В операцията на НАТО „Active fence” в Турция се включиха 14 военнослужещи на две ротации. Същият модул на 12 юли ще се присъедини към операцията „Решителна подкрепа” в Афганистан, като ще осигурява комуникациите в щаба в Кабул. През миналата година БА участва много успешно при оказване на помощ на населението. В проведените 154 спасителни акции действаха над 100 формирования, повече от 1600 военнослужещи и над 400 единици техника. Ще спомена и едно командно-щабно учение – „Съвместна поддръжка 2014”, в което участваха повече от 500 души от СКС, 130 единици бойна и специална техника. Най-важното е, че беше развърнат район за приемане и временно настаняване на формирования на НАТО при активиране на чл. 5 от Вашингтонския договор. - Как протича българското участие в международните операции? - БА участва в 9 мисии в чужбина. От тях 3 са на НАТО, 5 – на ЕС и една – на ООН. Най-голямо е участието в „Решителна подкрепа” в Афганистан, къдетоимаме 110 военнослужещи. Както казах, там очакваме от 12 юли да се включат още 18 военнослужещи от модула за развръщане на КИС. В мисията в Косово участваме с 10 военнослужещи. Български морски офицер служи на борда на флагманския кораб на постоянната военноморската група на НАТО  (Standing NATO Maritime Group 2).   В операции на ЕС участваме с 19 военнослужещи. Десет са в Босна и Херцеговина, а трима -  в Грузия. По един военнослужещ имаме във военноморската операция на Европейския съюз за възпрепятстване, предотвратяване и възпиране на пиратските действия край бреговете на Сомалия, - „Аталанта” и в европейската военнополицейска мисия в Афганистан. Четирима лекари са на мисия в Мали. В операцията на ООН в Либерия участваме с двама военни наблюдатели. - Ще има ли промяна в мястото на СКС в системата на БА, след като бъде приета Програмата за развитие на отбранителните способности? - Не се предвижда промяна. СКС си остава на същото оперативно ниво. Редуцира се щатът, особено на допълнителното разписание на длъжностите, с немалък брой позиции. Но искам да благодаря и на началника на отбраната и на дирекция „Управление на човешките ресурси”, че приеха нашите аргументи и намаляване на допълнителните бройки беше значително по-малко от предвиденото. Към СКС се очаква да влязат Силите за специални операции. Това е нещо ново, тъй като СКС вече освен с логистично осигуряване, ще трябва да се занимава и с реална подготовка за участие в мисии. Ще бъде създаден и разузнавателен оперативен център в състава на СКС. Предвижда се да се формира малък поддържащ елемент. Той ще бъде свръзката между БА, СКС и новосъздадения модул на НАТО (NATO Force Integration Unit – Щабен елемент за интегриране сили на НАТО), който предстои да бъде изграден на територията на страната и към края на годината да постигне начални способности. Така че СКС увеличава своите възможности и това е хубаво за нашето бъдещо развитие. - Предстои ли преструктуриране на някои от основните елементи, като например бригада „Логистика? Ще бъдат ли закривани поделения и съкращавани хора от строя? - Като структура бригада „Логистика” си остава, като личен състав – също. Но започнахме освобождаване на складовите бази в Бутово и Лозарево. Първият имот би трябвало да бъде освободен до края на тази година. Докато в Лозарево, където има голям брой инженерни имущества, боеприпаси, освобождаването може би ще продължи до средата на 2016 г. Целта е да се оптимизира личният състав. Но това не значи, че хората ще бъдат уволнени. Засега не се предвижда съкращаване на личен състав. - Известно е че за по-малко от година настъпи пълна промяна на върха на командването, като от 30 юни СКС ще бъде оглавено от генерал-майор Любчо Тодоров. Вие ще бъдете негов заместник. Какви са основните задачи за близкото бъдеще пред изцяло обновения ръководен екип? - Действително и аз, и генерал Тодоров сме нови в СКС. Докато комодор Йорданов, който сега е началник-щаб, има немалко години като заместник-началник щаб на СКС. Споменах, че за мен работата в СКС е нещо ново, предполагам, че и за генерал Тодоров ще е така. Но все пак той е бил заместник-командир на Сухопътните войски и е запознат много детайлно с участието на СВ в мисии зад граница. Мисля, че той също ще навлезе много бързо и лесно във функциите си. Няколко са предизвикателствата в близък план. На първо място е създаването на този щабен елемент за интегриране сили на НАТО (NFIU). Предстоят и много сериозни съвместни учения: например стрелбите  на Шабла. Основната тежест пада на ВВС, но тъй като ще има участие и на СВ, учението става съвместно. Особено важно е и учението „Есен-2015”, което е тристепенно. Има вероятност то да се слее с едно още по-голямо, натовско учение. За ноември е планирано учението „Балкански мостове 2015”, с което основно е натоварено СКС. Предстои и участието на български военнослужещи в учението на НАТО за демонстриране на способности “TRIDENT JUNCTURE 15” Livex през октомври-ноември, за което СКС има сериозни отговорности по логистиката и др. Непрекъснато тече процесът по изпращане и приемане на контингенти на мисия зад граница. При нас постоянно има развитие и динамика. Затова сме СКС – съвместно да се справяме с предизвикателствата!        - Какво ще пожелаете на личния състав за празника на СКС? - Първо – най-дълбоки благодарности към целия личен състав! На всички от СКС и на техните семейства - много здраве, късмет и благополучие! Нека да имат нужното спокойствие, което е много необходимо в годините на промени и финансови ограничения. Да бъдат изпълнени с оптимизъм за бъдещето и да вярват, че ще дойдат по-добри времена!
Авиацията е моят живот! Нямаме нито един летящ боен хеликоптер, след като преди години при тревога от 36 излитаха 33, казва досегашният началник на щаба на СКС - Г-н бригаден генерал, какъв е полетният ви план от тук нататък? - Първото, което ще направя е да отделя един месец за наистина хубава почивка. Ще обърна внимание на моето семейство, тъй като през годините бях ги лишил от внимание. Ще се видя с приятели. Изобщо – един месец пълноценно ще си почина от тези 35 офицерски години. След това ще продължа нататък, като желанието ми определено е да продължа да работя във и за авиацията. Под една или друга форма няма да прекъсна връзката си с нея, тъй като там е животът ми. - Как оценявате годините си в армията? - Тези 35 офицерски години не бяха леки. Особено във времето, когато българската авиация беше в значително по-голям състав и изпълняваше по-широки задачи. Но пък това, което получихме тогава като опит, подготовка, знания, умения, самочувствие, ни беше от огромна полза. По-нататък през годините, когато нещата започнаха да придобиват по-негативен характер поради липса на  достатъчно ресурсно осигуряване, благодарение на този опит - не само моя, а и на колегите от нашето поколение, успяхме да съхраним подготовката на ВВС в някаква степен. Крепеше ме единствено любовта към авиацията, на която отдадох 33 години от 35-годишната ми офицерска служба. - Успя ли СКС да заеме подобаващо място във Въоръжените сили? - Да, определено! СКС е нова структура, от която имахме и имаме нужда. Тя намери много добре своето място, което е в съответствие с нашата действителност и с най-добрите практики в държавите - наши съюзници в НАТО. СКС е структура, която обединява всичко. В днешно време, с този състав на Въоръжените сили, който имаме, ако го няма принципът на съвместно използване на всички тези сили, останем ли един по един, никой не е в състояние да постигне каквото и да било. - Какви са основните впечатления и опит, които натрупахте по време на службата си в щаба на НАТО в Измир? - Щастлив съм, че имах възможността да работя в такава структура на НАТО. Тя отговаряше за южния регион, който обхващаше територия от Азорските острови до Иран и от Алпите до Северна Африка. Или на практика - около 5 млн. кв. км въздушно пространство. Под наше командване бяха дежурните авиационни сили и средства на 12 държави. През 2011 г. планирахме и командвахме военновъздушните действия в рамките на операция „Обединен защитник” в Либия. Направи ми впечатление как е ситуиран един щаб, как са разпределени функционалните задължения по време на самата операция, когато се провеждаха бойни действия срещу реален противник, свързани с нанасяне на поражения по инфраструктура и даване на човешки жертви. През цялото време не забелязах напрежение, нервност, некомпетентност. Това за мен е огромен опит! Друг въпрос е, че у нас не се използва достатъчно опитът на всички, които са били на международни длъжности или на повече от една-две мисии зад граница. - Как виждате перспективите за развитието на ВВС? - Не мога да бъда голям оптимист. Споделям с болка, че бъдещето пред ВВС ще бъде много трудно. Те са много скъп вид Въоръжени сили, но без тях е невъзможно, и това трябва да се разбере. Наистина много средства отиват за закупуване на нова авиационна техника, за поддръжка на съществуващата, на радиолокационните системи, на зенитно-ракетните комплекси. Всичко това е единен комплект, който не може да работи самостоятелно, ако някой от компонентите не е в нормално състояние. ВВС в момента изпитват ресурсна недостатъчност, особено откъм авиационна техника. Страшното не е, че ще загубим известно количество авиационна техника. Тя винаги може да се възстанови, да се купи нова. Но ще загубим хората! А те са най-големият капитал. Затова, мисля, че трябва да бъде направено всичко възможно за възстановяване на авиационната техника, която в момента не лети, за придобиване на нова авиационна техника, ако искаме да имаме ВВС. Другият въпрос е в самите ВВС проблемите да се поставят балансирано и в комплект. Не би трябвало да се отдава приоритет само на един вид авиационна техника, а другите да се неглижират. От 5 години вече нямаме нито един летящ боен хеликоптер! А от опита ми в операцията „Обединен защитник”, от това, което в момента се случва много близо до нас – имам предвид южната граница на Турция и Близкия Изток, стигаме до извода, че без бойни хеликоптери в днешно време просто няма как да се мине. Този момент не може да бъде игнориран. Много се говори за изтребителната авиация, докато проблемът с бойните хеликоптери остава на заден план. А ако, не дай си Боже, възникне някаква ситуация, те ще бъдат първите, които ефективно ще могат да противодействат. - Бихте ли разказали за някой интересен момент от службата си? - В авиацията всеки момент е интересен! Много малко са тези, които са били безинтересни (през смях – б. а). Навремето из нашите среди се носеше шега: „Това, което се случва в авиацията, в цирка не се случва!”… Интересни моменти – много! Особено в годините, когато провеждахме много интензивна летателна дейност. Спомням си какви способности имахме тогава. Беше 1984-а или 85-а. При проверка на бойната готовност от Инспектората към МО внезапно ни вдигнаха по тревога. Тогава от 36 бойни хеликоптера „Ми-24”, които бяха на въоръжение в бившия 13-и вертолетен полк, без предварителна подготовка, в условия на пълна изненада, излетяха 33! От останалите 3, два не излетяха поради това, че им се извършваха задължителни регламентни работи, а единият беше с отказ. Имам много спомени и от съвместни учения, когато действахме заедно с изтребително-бомбардировъчната авиация в съвместни тактически ударни групи. Това беше ново схващане тогава, нещо уникално за времето си! Затова, мисля, че в момента не придобиваме способности, а възстановяваме някои от тях, които сме имали. Придобиване на нова способност беше изпълнението на полети с очила за нощно виждане, което започнахме през 2008 г. в авиобаза Крумово. Благодаря на тогавашния командващ ВВС генерал Симеонов, че повярва в нас и разреши да стартираме дейността. Започнахме я с тогавашния ми заместник полковник Белкинов, след което разширихме обхвата на летците, които се обучаваха. Спомням си, че излетях за първия полет на 23 юни 2008 г. в 23:23 ч. Не беше леко, но доказахме, че българската авиация е способна да се справи с всичко! Сега вече имаме доста подготвени летци за полети с прибори за нощно виждане. Това беше необходимо условие, за да постигнем съвместимост по изпълнение на задачите от модула за авиомедицинска евакуация. - Имате ли девиз? - Да, имам. Моят любим писател е Ърнест Хемингуей. Израснал съм с неговите книги, страшно го уважавам! Негова е мисълта, че човек може да бъде убит, но не може да бъде победен. Това е било моето верую. Накрая, искам да благодаря на всички мои колеги от СКС, от ВВС, от СВ, от ВМС, от Щаба на отбраната, от 24-та авиационна база, за съвместната ни работа, за отношението, за разбирането, за човещината. И да им пожелая да са живи и здрави. Напред и нагоре! Без никакви притеснения, защото, както имаше един филм навремето - “Без борба няма победа”!
Вярвам в подкрепата на народа за армията Двете години в СКС ми дадоха нови хоризонти, казва временно изпълняващият длъжността командващ на Съвместното командване на силите - Накъде ще отплава корабът ви от утре? - Както се пее в песента (изпълнена по време на тържеството в СКС за изпращането на контраадмирала от строя – б. р.): „Бургас направи всички ни моряци и винаги се връщаме в Бургас”. Така че моят кораб отива в Бургас. На първо време ще обърна малко внимание на семейството си. А после вече каквото реши семейният съвет. Ако има възможности, бих се реализирал в цивилни структури, където да съм необходим. - Имахте ли колебания, когато ви предложиха да дойдете от ВМС в СКС? - Колебания не съм имал. Това беше предизвикателство пред мен и го приех с чувство за отговорност. Смятам че двете години, през които бях в СКС са ме обогатили с нови знания и виждания, с нови хоризонти, както се казва. Оценявам това време като ползотворно за мен. Надявам се тези две години да са били такива и за колектива, който ме прие, образно казано, с отворени обятия. Помагаха ми много във всяко отношение. Не съм имал причини да бъда недоволен от колегите, с които съм работил. Същото важи и за генерал Самандов като командващ, който във всяко отношение ме е подкрепял и насочвал. - Кои са знаковите моменти от службата ви? - Първият беше когато бях лейтенант. Завършвайки първата си година офицерска служба, участвах като командир на десантен кораб в голямото оперативно-тактическо учение „Щит-82”. Следващият знаков момент е назначаването ми за командир на среден десантен кораб, приемането му, обучението на екипажа. С този кораб съм плавал и до Севастопол, и до Поти. Много хубав плавателен съд. Жалко, че условията наложиха тези кораби да бъдат изведени от състава на ВМС. Другият ми знаков момент е назначаването ми за командир на тогавашната Военноморска база – Бургас. Като командир – приемането и сертифицирането на фрегатите от проект Е-71 (трите „белгийски” фрегати – „Дръзки”, „Верни” и „Горди” – б. р.). Още пазя снимката от човека, който предаде фрегатата на българския флот (снимката е под стъкления плот на бюрото му – б. р.). Ето, тук има и подпис на командира на фрегатата, който я даде на българския флот, а в последствие стана и командващ на белгийския флот. През тези две години и три месеца в СКС се стараех да навляза в същността на управлението на контингентите зад граница. Имах възможност да посетя и българската база „Феникс” в Кабул. В СКС за мен върхът бяха ученията „Щит-13” и „Съвместна поддръжка-14”. - Какви препоръки имате към хората, които ще ръководят СКС от тук нататък? - Да запазят духа на колективност на СКС, човешките отношения в самото командване. Да обръщат внимание на хората, с които работят непосредствено, на началниците на отдели, на сектори. Да бъдат последователни в действията си и да отстояват мястото на СКС в структурата на БА. - Как виждате бъдещето на командването и на армията като цяло? - Вярвам в здравия разум на политическото ръководство на държавата и в подкрепата на българския народ за БА, тъй като предстоят трудни години. Нужно е възстановяване на способности в СВ, ВВС, ВМС, които по независещи от армията причини към момента са загубени. Но те са необходими за отбраната, целостта и суверенитета на българската държава. Народът е казал: „Който не храни своя армия, храни чужда”. В тази връзка пожелавам на военнослужещите от БА по-малко трудности. - На какво ще посветите повече време сега? - Първо, искам да обърна вече нужното и необходимо внимание на моята съпруга. Тя може би изживя покрай мен много тежки моменти - с по-малко присъствие вкъщи. Съжалявам, че няма как вече да компенсирам липсата по отношение на възпитанието на моите деца, тъй като когато бяха малки, аз повечето време бях в морето, отколкото с тях. Но се надявам по някакъв начин да мога да комвпенсирам това по отношение на внучката си, която е на 9 месеца.
- Какво е за вас морето? - Морето се превърна в начин на живот, на съществуване за мен. Може би още от ранните ми детски години, когато за пръв път с моите родители съм видял морето, това чувство е дошло в мен. С много голямо желание влязох в Морското училище, с много голямо желание служих във ВМБ-Бургас и с още по-голямо желание съм плавал с корабите. - Бихте ли разказали някоя морска случка? - Вървяха поредните репетиции за „Щит-82”. Една вечер получихме малко няколко часа свободно време да си отидем вкъщи – живеехме в Атия. След това към полунощ трябваше да сме пак в базата, за да продължим с тренировките. Прибрах се вкъщи към 21-22 ч., където ме посрещнаха съпругата и дъщеричката ми. Казах: „Идвам само да се изкъпя, да си взема чисти дрехи и заминавам”. А съпругата ми отговаря: „Баща ти и майка ти са тук на гости”. Толкова бързах, че имах време само да кажа: „Съжалявам, добър вечер и довиждане!”…   - Какви качествата правят от човека достоен офицер?   - На първо място военнослужещият трябва да обича професията си, да й бъде отдаден, да бъде трезвомислещ. Трябва да уважава колегите си – началници и подчинени. Да знае, че колегите му също са хора и да ги оценява именно като хора, не само като военнослужещи, защото в структурите на Въоръжените сили освен военнослужещи има и цивилни служители. Ако това военнослужещият го няма предвид и не оценява тези цивилни служители, които понякога вършат много съществена работа, той просто много трудно ще може да работи. - Имате ли свой девиз, лично парвило? - Попътен вятър и седем фута под кила! - Пожелаваме ви да ви се сбъдва девизът! - Благодаря!
Господин контраадмирал, каква е оценката Ви за работата на Военно транспортните органи на Българската армия през изминалата година? Какви бяха основните национални и международни прояви, в които се включиха през годината тези органи и как се представиха? С гордост мога да заявя, че Военно транспортните органи в своята ежедневна дейност изпълняват с висок професионализъм и чувство за отговорност възложените им задачи, свързани с транспортното осигуряване, допринасяйки за утвърждаването на тяхната роля и място в редиците на Българската армия. Високи са техните заслуги при изпълнение на отговорни задачи по логистичното осигуряване на национални и съюзнически формирования на територията на Република България и извън нея. Споделям също така, своята увереност, че Военно транспортните органи в Българската армия са били и ще бъдат винаги на висотата на съвременните изисквания, произтичащи от новите военнополитически и военностратегически реалности. Моята оценка за тяхната работа през годината е положителна. С успех бяха организирани гранични и митнически процедури на силите и средствата на чуждестранните армии, участващи в Конференцията на НАТО със стратегическите военни партньори на ниво Началници на отбраната, международни учения като „SABER GUARDIAN”, „ BSRF 14”, на Европейската военнотранспортна авиация и др., които бяха проведени на територията на Република България. Личен състав от военно транспортните органи участваха в организацията по изпращането на военната помощ за правителството на Република Ирак, както и участваха в проведеното двустепенно командно – щабно учение „Съвместна поддръжка 2014”.  Военнослужещите от формированията за контрол на придвижването  ежегодно участват в международните многонационални учения, провеждани на територията на Република Турция, както и в учението на многонационалното интегрирано логистично подразделение на контрол на придвижването /„Mov Con MILU”/.   Имаше ли достатъчно финансови средства за осигуряване на подготовката на Военно транспортните органи? Какви са възможностите за обучението на личния състав на тези органи? В условията на продължаващата световна финансова криза винаги  може да се каже, че има нужда от допълнителни финансови средства, но необходимият финансов минимум за организиране на бойната подготовка и изпълнението на поставените задачи в цялостен обем са осигурени. В изпълнение на проект BU – D – QAB “Поддръжка на способности за товарно – разтоварни дейности при стратегически въздушен транспорт” от програмата на правителството на САЩ FMF бе проведено обучение за придобиване право на управление на 25 К LOADER HALVORSEN от представители на американската армия в района на летище Пловдив. Като част от декларираните формирования на Българската армия по Цели на способностите продължи повишаването на чуждоезиковата подготовка на личния състав както и участието им в курсове за опасни товари в Германия.              Каква е ролята на Военно транспортните органи в редуцирането на участието на България в операцията ISAF в Афганистан и изтеглянето на контингента ни ? Една от основните задачи на Военно транспортните органи е организирането и  извършването на гранични и митнически процедури при транспортиране на формированията от Българската армия, участващи в учения и операции по подържане на мира. Това ми дава основание да кажа, че тяхното участие е ключово в изтеглянето на личния състав, техника и материални ресурси от Афганистан.           Своеобразен пример за нарастващата нужда от тях е създаването на сектор „Транспортиране и придвижване” в отдел „Логистика” на Съвместното командване на силите.            Какво ще пожелаете на личния състав на Военно транспортните органи за техния празник – 12 ноември? Преди всичко изказвам своята и на ръководството на СКС заслужена признателност и искрена благодарност на командния и  личен състав от Военно транспортните органи, на всички воини от резерва, работили през годините в структурите на Военно транспортните органи, създали богатата им история и допринесли за тяхното развитие. Ние по достойнство оценяваме техния принос за издигане боеспособността и бойната готовност на войските и силите за изпълнение на отговорните задачи по логистичното осигуряване, в това число и по време на мисии извън страната, в поддържането, обслужването и съхранението на техниката. Изразявам своята увереност, че Военно транспортните органи на Българската армия ще бъдат винаги на висота на съвременните изисквания. В този тържествен ден пожелавам на всички тях, на техните  семейства здраве, лично щастие и сили за постигане на по-високи успехи в професионалните и житейски дела!
Командващият на Съвместното командване на силите (СКС) генерал-лейтенант Атанас Самандов:   По-трудно се воюва с началници, отколкото с противник   - Г-н генерал-лейтенант, кои са най-паметните моменти от службата ви в армията? - Имам прекарани в армията 41 години и един месец без 4 дни. Може нескромно да прозвучи, но мисля, че са малко офицерите и генералите в БА, които са минали през 14 длъжности. Имах възможността да натрупам много опит, да служа с много подготвени офицери и генерали, от които съм се учил. Получих огромния шанс да създам 61-а механизирана бригада. Когато отидох в нея, тя имаше много малко личен състав и само 17 единици техника. След две години зад гърба си оставих бригада с 1800 човека личен състав, със 77 БМП-1, с 48 гвоздики, с 18 минохвъргачки и ред командно-щабни машини. Отделно с 360 единици автомобилна техника. Всичко това стана в кризисните години 1996-98 г., тогава, когато наследих бригада с 48 офицери и 62-а сержанти. Бригада, от която сме изхвърлили 760 самосвала с боклуци. Така започнахме отначало да създаваме навици и традиции, за да бъде 61-а бригада това, което е днес. Другото, с което се гордея, и мисля, че съм оставил нещо зад гърба си е Трета мотострелкова дивизия. На мен се падна трудната задача да я съкратя. Щатът на една дивизия е 15 200 човека. Представете си каква организация, планировка и контрол трябва да създадеш, за да можеш да сдадеш в определените срокове лятно, зимно облекло и другите видове имущества. Дивизията имаше 186 танка, над 200 артилерийски системи – повече, отколкото сега имат Сухопътните войски. След това поех Силите за специални операции, които командвах 4 години. Поех ги само на 10 месеца, откакто бяха обявени като такива. Под мое ръководство се изгради полигона „Црънча”. Тогава се създадоха наставленията за силите за специални операции, програмите за планиране и провеждане на учебния процес, за което съм много благодарен на полковниците Томов, Сирмов и на покойния вече генерал Димитър Димитров. Като командир на оперативните сили с един щаб от 96 души сме управлявали 12-13 000 човека в наличност с 5 бригади и 2 полка. Тогава се извършваше подготовката за изпращане на батальоните трети, четвърти и пети в Ирак, на взводове по 48 човека за Косово, охранителните взводове за Афганистан, ротата за подготовка и участие в Босна и Херцеговина. Мисля, че като командир съм дал много на армията и съм се справял със задачите си. - Как оценявате изграждането и състоянието на Съвместното командване на силите? - Известно е, че СКС заработи от 1 юли 2011 г., като наследник на Съвместното оперативно командване. Мисля, че като командир и на СОК, и на СКС с този личен състав – началник-щабове, заместниците ми и други, с тези началници на отдели, съумяхме да създадем щаб, който може да планира, да организира и да провежда операции по трите мисии. Ние изготвяхме стандартни оперативни процедури и миналата година на командно-щабното учение „Щит 2013” бяхме сертифицирани по първата мисия на БА. Да не дърпаме дявола за опашката, но за тези 5 години, в които съм начело на тези командвания, имаме само трима ранени в мисиите на българските контингенти зад граница. Според мен, съществува отлична планировка и организация на участието в тези операции, на оперативния контрол, който се извършва над националните командири, на тяхната висока отговорност, на доверието, с което се отнасям към тях и на отговорността, с която те ми отвръщат. Когато към един човек подходиш отговорно и му имаш доверие, той също ти отвръща по този начин. Смятам че в армията в последните години обаче има голямо настойничество над командирите и в резултат те не могат да проявят инициатива и творчество. Много често хора, според мен с недостатъчни воински познания, се опитват да отнемат функциите на генералитета, на офицерите, едва ли не те пряко да управляват войсковите формирования. Според мен това е много погрешно. Цивилното ръководство е за това - да определя политиките на МО, да контролира бюджета, който се отпуска на министерството. Строителството на въоръжените сили, тяхната дейност и подготовка са дело на генералитета и офицерите. - Какво ще отнесете със себе си от СКС - в пряк и преносен смисъл? - Отнесох някой и друг плакет, подарен ми от наши коалиционни партньори, от командирите на отделни формирования и т. н. Това е материалното. Ще отнеса със себе си увереността, че оставям щаб, който може да планира, организира и провежда операции по трите мисии - високоподготвени офицери, участвали в мисии, били в международни щабове, създали са стандартни оперативни процедури, пречупени през специфичните условия в БА. Добре е да се разбере, че армията е жив организъм. Нека когато се създаде една структура и покаже, че може да работи, тя да се надгражда, а не да се създават нови структури. Светът не започва и топлата вода не се открива от всеки следващ, който идва. В тези 41 години служба, които имам, се смениха 15 министри на отбраната. Само за последните 23 години са 14. Нали разбирате, че ако всичко беше нормално, би трябвало да бъдат само шестима. Така че, нека да се приемат едни основни направления за развитие на БА. От там нататък всеки следващ, който идва, да спазва тези основни жалони, репери, без да се правят отклонения. - Имали ли сте моменти, когато е трябвало да отстоявате настойчиво мнението си пред ръководството на МО? - Много пъти съм влизал в диалог, в който съм се стремял с факти и професионализъм да покажа необходимостта дадената структура да я има и да изпълнява определени функции. Все още съм под пагон и не би било нормално да давам оценка на началниците на отбраната. Но смятам, че много от тях нямаха необходимия опит да бъдат такива. Тук ще спра.  - В каква посока трябва да се развива СКС? - СКС в момента е на мястото си. То е на оперативно ниво. Този щаб управлява БА. Подчинени са му трите вида въоръжени сили. От там се получава и съвместимостта. В съвремения бой участват трите вида въоръжени сили. Що се касае до Щаба на отбраната, той е интегриран щаб в МО. Неговото поле е на стратегическо ниво. Той трябва да подпомага министъра на отбраната в дейността му да изгражда политики, да координира дейностите с НАТО, с други силови структури и, към настоящия момент - с 16-те министерства в България. Останалата дейност е работа на СКС. Ако слезем по-надолу, видовете въоръжени сили е добре да ги има като традиция, но какво представляват те? Знаете от Бялата книга колко е личният състав на Сухопътните войски - колкото една мотострелкова дивизия. На ВВС – колкото е една дивизия „ВВС”, тип „ПВО”. И не по-голям е на ВМС. Тук нещата ясно може да станат така: дивизия „СВ” на тактическо ниво, командвана от двузвезден генерал със заместник и началник-щаб – еднозвездни генерали, и двете бригади. Дивизия „ПВО и ВВС” с две бригади – ПВО и ВВС. И, разбира се, дивизия флот („ВМС”). Всичко това отива на тактическо ниво. Това е лично мое виждане и убеждение. Просто - царят е гол. България има армия колкото един корпус. А що се отнася до СКС – имам колеги, които ще ме заместят. Има си Щаб на отбраната, има колеги от видовете въоръжени сили - те ще анализират тези неща, ще излезе предложението. Вижданията си по въпроса съм казал още при подготовката на Бялата книга през 2010 г., а също и при прегледа на структурите на въоръжените сили през настоящата 2014 г., когато се в генералитета се обсъждаше бъдещето на СКС. Съотношението беше 10 към 1 в полза на това да има СКС. - На прага сте на ново начало. С какво ще се заемете като си тръгнете от строя? - Не съм мислил конкретно. Най-напред две седмици ще си почина. Нямам намерение да се занимавам с политика в никакъв случай! Ако някой е оценил моя практически опит и познания, и ми предложи да работя за националната сигурност и отбраната на страната, бих работил. Но в политически партии да влизам – нямам такива намерения. България е една. Тя е на всички българи, не е на политическите партии. Всички трябва да имаме еднаква отговорност за националната сигурност в тази сложна геополитическа ситуация, в която се намираме – военнополитическа и икономическа. Държавата в мен е вложила много инвестиции за обучение, дала ми е възможност да практикувам управление и ако бъда поканен – с най-голямо удоволствие бих се отзовал. Офицерът си остава офицер. Има такава професия – да обичаш родината. Аз обичам офицерската професия! Ако се върна назад във времето, пак бих тръгнал по този път, макар че не е никак лесен. По-трудно е да воюваш с началници, отколкото с противник (през смях – б. р.).  
Кратка биография на  генерал – лейтенант Атанас Самандов Генерал – лейтенант Атанас Самандов е роден на 17.09.1955 г. в гр. Гоце Делчев, област Благоевград. Завършил е ВНВУ „Васил Левски” – гр. Велико Търново през 1977 г., специалност „мотострелкови”, ВА „Г.С.Раковски” – гр.София, командно-щабен, оперативно-тактически профил през 1985 г. и Генералщабна академия през 1996 г. в гр.Москва, Русия. Военната си кариера започва като командир на взвод в 12 мотострелкови полк – гр. Елхово през 1977 г. Генерал – лейтенант Самандов преминава през всички командни длъжности до командир на Командването на Оперативните сили в гр. Пловдив.  За времето от 28.04.2006 г. до 01.07.2009 г. преминава през длъжностите началник на щаба и заместник – командващ на Сухопътните войски. От 1 юли 2009 г. е назначен за командващ на Съвместното оперативно командване, а от 01.07. 2011 г. е  командващ на Съвместното командване на силите. За дългогодишната си служба в редовете на Българската армия генерал – лейтенант Самандов е награждаван от министъра на отбраната на Република България и началника на Генералния щаб на БА с награден знак „За вярна служба под знамената”- II и I степен, поименно лично оръжие и др. предметни и морални награди. Генерал – лейтенант Атанас Самандов владее английски и руски език.    ВЪПРОС № 1 Господин генерал – лейтенант Самандов, в навечерието сме  на празника на Съвместното командване на силите – 1 юли? Какво успя да постигне СКС през последната година? Кои постижения Ви дават основание за гордост и самочувствие? ОТГОВОР: Съвместното командване на силите постигна необходимите оперативни способности за изпълнение на възложените му съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България функции и задачи. В този смисъл през изминалата 2013 г. щабът на Командването заедно с подчинените ни военни формирования  изпълниха много задачи по трите мисии на Въоръжените сили. Не е редно да ги разделям на важни и по-малко важни. Те се отнасят до цялостната дейност на Командването и подчинените военни формирования и ми дават пълното основание да се гордея с постигнатото. Сред нашите успехи можем да отличим все пак: - Подготовката и провеждането на двустепенното КЩУ „ЩИТ-13”, на което се отработиха въпроси свързани с процеса на оперативно планиране в СКС, командванията на видовете въоръжени сили, определените щабове на бригади/бази, като резултатите от него показаха, че са усвоени процедурите и е постигната съвместимост на оперативно и тактическо ниво, при планиране и провеждане на съвместна операция;           - Управлението и осъществяването на националния контрол на българските контингенти, участващи в мисии и операции зад граница. Само за изминалият период през различните ни мисии и операции извън територията на страната са преминали 1110 души.          Ето защо ежедневната комуникация с националните командири на контингентите, задълбочените анализи на периодичните им донесения и добрата координация от СКС осигуриха висока ефективност на тяхното управление и дейност; - Всички документи, регламентиращи бойната и мобилизационна готовност на щаба на СКС бяха своевременно актуализирани; - Създадени бяха необходимите условия за съхранението на заповяданите количества оперативни и войскови запаси за Българската армия, както и извършване на регламентните работи на съхраняваните материални средства във военните формирования от състава на бригадата „Логистика”.   - Ползотворна бе дейността в Командването по разработването  на четирите доктрини отговорност на СКС, както и разработването на Постоянно действащите оперативни процедури и Стандартизиращите оперативни процедури.     - СКС успешно изпълни и поставената ни нова задача по цялостния процес на организирането и провеждането на процедурата по сертифициране на военните формирования за участието им в мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност”. - Своевременно и в пълен обем беше изпълнена задачата по организиране и осигуряване участието на техника и личен състав от Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната в Единадесетата международна изложба на отбранителна техника „Хемус 2014”. Така, че задачите бяха много, а равносметката на тяхното изпълнение е положителна.      ВЪПРОС № 2 Останаха ли неизпълнени задачи ? ОТГОВОР:  През изтеклата година в Съвместното командване на силите няма неизпълнени задачи, заложени в годишните планове за дейността на Командването. Напротив искам да повторя, че бяха изпълнени всички задачи в основните направления, а именно: - Участие в мероприятия по подготовката, осигуряването, сертифицирането, развръщането и осъществяване националния контрол на контингентите зад граница ; - Поддържане на бойната готовност и мобилизационна подготовка от Съвместното командване на силите и подчинените военни формирования. Управление на дежурните сили и средства; - Планиране и провеждане на мероприятия по оперативната подготовка в СКС и подчинените му военни формирования, за достигане на пълни оперативни способности и осигуряване нивото на амбиция по трите мисии на въоръжените сили на Р. България; - Участие в работата по изпълнение на Плана за развитие на национални концептуални и доктринални документи в областта на отбраната и въоръжените сили в частта, касаеща Съвместното командване на силите. ВЪПРОС № 3 По какво този 1 юли ще се различава от досегашните през изминалите години, когато в изпълнение на Бялата книга, на тази дата се извършваха основните съкращения във войската? ОТГОВОР: В изпълнение на Плана за развитие на въоръжените сили на Република България, в частта за 2014 г., приет с Постановление на Министерския съвет № 333/29.12.2010 г., считано от 01.12.2014 г. основно ще бъдат извършени съкращения във военните формирования подчинени на Съвместното командване на силите. Към настоящия момент все още няма политическо решение относно предложените от работната група, назначена със заповед на министъра на отбраната, предложения за изменения в Плана за развитие на въоръжените сили на Република България, в частта за 2014 г., касаещи бригада „Логистика” и Центъра за осигуряване. Ако не бъде взето такова, то ще се наложи да бъде съкратен голям брой личен състав – става дума за близо 1050 души, което ще доведе до сериозни последици за съхранението и обслужването на въоръжението, боеприпасите и материалните средства, както и за реализирането на излишните материални средства в складовете на бригада „Логистика”.   В следствие на липсата на политическо решение, към този момент няма издадена и заповед на министъра на отбраната за определяне на реда и сроковете за извършване на организационно-щатни и дислокационни промени на военни формирования подчинени на Съвместното командване на силите през втората половина на 2014 г. ВЪПРОС № 4 Преди дни за Афганистан замина последния български контингент в състава на ИСАФ. С какво неговите задачи са по-различни от тези на досегашните контингенти? Как ще бъде извършено окончателното изтегляне на хората и техниката до края на годината заради приключването на операцията на ИСАФ?  ОТГОВОР: Като цяло задачите не се отличават от тези на досегашните контингенти. Единствената разлика ще бъде в това, че като последен контингент ще има допълнителни задачи и ангажименти свързани с приключване на операцията на ISAF. Това ще включва координиране и взаимодействие с коалиционните партньори по отношение на транспортирането, бракуването и даряването на отбранителни продукти, сдаване на райони и др. подобни дейности. Всичко това ще окаже допълнително натоварване на целия личен състав на контингента. Що се отнася до втората част от Вашия въпрос, съгласно Плана за трансформация на българския контингент в Афганистан до този момент бяха транспортирани техниката и основната част на материалните ресурси на българския контингент в Кабул. С приключването на изпълнението на задачите от контингента в Афганистан, е планирано да се завърнат в Р. България и останалите техника и материални ресурси на контингента в Кандахар като за целта ще бъдат използвани летателните ресурси на Инициативата за стратегически въздушен транспорт (SAC – C17), като част от техниката ще бъде транспортирана от самолети на Въоръжените сили на САЩ.       ВЪПРОС № 5 Работи ли СКС по евентуалната нова мисия в Афганистан от 1 януари 2015 г. – „Решителна подкрепа?                  ОТГОВОР: Република България изпълнява коалиционните си ангажименти в Афганистан в съответствие с приетата „Стратегия за трансформиране на участието на въоръжените сили на Р. България в ръководените от НАТО Международни сили за поддържане на сигурността (ISAF) в Афганистан” и на тази база е разработен „План за трансформиране на българския военен контингент в Афганистан”. В изпълнение на този план са извършени и се извършват редица мероприятия, които ще гарантират плановото приключване на участието ни в операцията на ISAF и участието ни в следващата мисия на НАТО “РЕШИТЕЛНА ПОДКРЕПА” (“RESOLUTE SUPPORT”). Като цяло българската общественост е информирана достатъчно добре за извършеното до момента от нашата страна и респективно ръководството на Министерството на отбраната и Българската армия. Искам само да поясня, че е  включен българския план за транспортиране на материалните средства  до края на 2014 г., в Многонационалния подробен план  на ISAF за изтегляне на коалиционните сили от Афганистан през третото и четвъртото тримесечие  на 2014 г., като заложените мероприятия се изпълняват по график. Също така от началото на 2014 г. непрекъснато се следи за развитието на обстановката във връзка с предстоящата мисия „РЕШИТЕЛНА ПОДКРЕПА”, в която с решение на Министерския съвет на нашата страна се предвижда участие в  състав до 110 военнослужещи, като основно това ще бъдат Екип от съветници, щабни офицери в щаба на мисията, медицински екип и взвод за охрана. И тук е мястото да поясним на нашите читатели, че мисията „РЕШИТЕЛНА ПОДКРЕПА” не е военна/бойна операция. Тя се провежда от НАТО и неговите партньори, като мисията е насочена към обучение, съветване и подпомагане на Афганистански национални сили в изпълнение на техните дейности и изграждане на структурите за сигурност. ВЪПРОС № 6 По-какъв начин е решен въпросът с качеството на екипировката на българските военнослужещи, заминаващи на мисия? ОТГОВОР:  Към настоящия момент, действащата нормативна уредба, а именно Правилник № П-3/15.10.2004 г. - за осигуряване и управление на качеството на отбранителни продукти за Министерството на отбраната и Българската армия и Правилник П-7/09.09.2011 г. - за управление на жизнения цикъл на отбранителните продукти  е отменена и не е приет нов нормативен документ. На този етап контролът по качеството на отбранителните продукти се осъществява от Института по отбрана, чрез представителите на дирекция „Военна стандартизация, качество и сертификация” и Централна изпитвателна лаборатория към Института. Българските военнослужещи, изпълняващи мисия извън Р. България, са комплектовани с необходимото оръжие, средства за индивидуална балистична защита и прибори за наблюдение, които са в добро техническо състояние и позволяват изпълнението на поставените задачи. За доставените униформени облекла и обувки по сключените договори през 2013 г. нямаме претенции по отношение на качеството. В тази връзка считам, че е наложително да се създаде нормативен документ, който да регламентира правомощията и отговорностите на структурите на министъра на отбрана, които да осъществяват контрола по качеството на доставените отбранителни продукти.   ВЪПРОС № 7 С какво темпо се извършва изтеглянето на количествата боеприпаси от армейските складове? Какво предстои да се извърши в тази посока? ОТГОВОР: Утвърдения от заместник-началника на отбраната план-график за натоварване и извозване на неизтеглените боеприпаси от фирми съконтрагенти на „Снабдяване и търговия – МО” ЕООД не се изпълнява от фирмите. От планираните за извозване 8 895 тона през 2014 г. до момента са получени 1 658 тона. Ежеседмично от СКС се изпраща информация в Щаба на отбраната за изтеглените количества боеприпаси, но въпреки това графика не се изпълнява. Считам за целесъобразно специализираната администрация на Министерството на отбраната и Щаба по отбрана да предприемат необходимите  действия за изпълнение на утвърдения план-график.   ВЪПРОС № 8 Какво е мястото на бригада „Логистика в този процес? По кои основни задачи работи бригадата в момента и какво предстои в близко бъдеще? ОТГОВОР: Във военните формирования на бригада „Логистика”, съхраняващи боеприпаси по договори за търговска реализация, е създадена необходимата организация предаването на боеприпасите да се извършва своевременно при пристигане на приемчик и транспорт от фирмите. Графикът е разработен за една календарна година, като се отчитат и останалите дейности във военните формирования на бригадата по безопасното съхранение на боеприпасите. Очертаващата се тенденция за забавяне на графика или „ударното” му изпълнение в края на календарната година, ще доведе до неизпълнение в пълен обем на основни дейности по съхранение на боеприпасите и може да се създадат предпоставки за трудови злополуки и произшествия. ВЪПРОС № 9 На какъв етап е изграждането на натовски модул в Мобилната комуникационна и информационна система?  ОТГОВОР: С решение № 282 /05 май 2011 г. на Министерски съвет на Република България е обявено разполагане на национален мобилен комуникационно-информационен модул на НАТО (DCM-F) в района на военно формирование 28860 - Горна Малина. Една от националните отговорности беше попълването му с личен състав, което към момента, предвид високите изисквания е изпълнено на 86%. През изминалия период по инициатива на отдел „КИС” на СКС бяха стартирани редица мероприятия, които да отговорят на нарасналите изисквания към DCM-F, във връзка с поетите ангажименти от Република България, по отношение на неговото изграждане и достигането му до състояние на начална оперативна готовност в края на 2014 г. и пълна оперативна готовност през 2015 г. Основните усилия бяха насочени към ускоряване процеса по подготовката на личния състав. За целта се организираха курсове по „Cisco мрежи – І и II семестър”. Извършеното езиково обучение с цел покриване на минималните изисквания за владеене на английски език, по STANAG 6001, доведе до състояние, че към момента 93% от военнослужещите притежават необходимия сертификат. Решителна роля за достигане на моментното ниво на подготовка изигра ускореното приоритетно обучение на личния състав от DCM-F в курсове в училището на НАТО по КИС в Латина, Република Италия и участието в специализирани курсове в района за дислокация на DCM-E в Букурещ, Румъния.          За повишаване на практическите умения важен момент се оказа участието на личен състав в коалиционните учения за сглобяване на мрежата на КИС на НАТО „Steadfast COBALT” и „Steadfast ILLUSION”. През месец юли предстои изпращане на първата група от състава на DCM-F за осигуряване на комуникационно – информационна поддръжка в операцията на НАТО “Active Fence” в Република Турция, което допълнително ще доведе до придобиването на безценен опит и рутина за бъдещото изграждане и доразвиване на способности по КИС. ВЪПРОС № 10 Има ли по-голямо натоварване в работата на Военно-транспортните органи на БА във връзка с изтеглянето ни от Афганистан?  ОТГОВОР: Както вече казах, през текущата годината започна планирането на трансформиране на българския контингент в Афганистан. Тази задача се извършваше едновременно с планираните ротации на българските контингенти в ISAF. За съжаление българската страна не разполага с достатъчни възможности за транспортиране с въздушен транспорт на личен състав и товари.  В този случай се налага използването на съюзнически ресурси. Изтеглянето и ротациите на  контингента ни от Афганистан се извършва изцяло с подкрепата на американската страна и се подпомага от полагащият ни се летателен ресурс по Програмата за стратегически въздушни превози (SAC Program – С17). В тази ситуация Военно-транспортните органи на БА  извършват детайлно планиране, поддържане на непрекъсната връзка с USCENTCOM и командването на оперативна база Папа, Унгария. Работа в такава среда изисква от личният състав на военнотранспортните органи да притежава отлична подготовка, знания и опит за работа в многонационална среда.  Моята оценка, че към настоящият момент задачите от Плана за трансформиране на контингента от въоръжените сили на Република България, участващ в операцията на международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан ISAF се изпълняват в планираните срокове. ВЪПРОС № 11 Какво ще пожелаете на личния състав на СКС за празника?  ОТГОВОР: Преди да отправя своето пожелание, искам да използвам предоставената ми възможност да изразя своята и на Ръководството на Съвместното командване на силите благодарност към командния и личен състав на щаба, на подчинените ни военни формирования, както и на военнослужещите от българските военни контингенти зад граница за положения от тях упорит труд, висок професионализъм и чувство на отговорност за отстояване на авторитета и ролята на Съвместното командване на силите за изпълнение на поставените ни задачи в пълния спектър от мисии на Българската армия. Същевременно моето пожелание към тях и техните семейства е да бъдат здрави, да бъдат оптимисти, да не губят вяра и надежда в доброто и проявяват постоянство и упоритост в дейността си за изпълнение на поставените ни отговорни задачи.                                                            
ЕВРОПЕЙСКА СИГУРНОСT Бойният ритъм гарантира стъпките към мира „Мисиите на ЕС и участието на България в тях“ беше темата на поредното предаване от съвместната рубрика на вестник „Българска армия” и Военния телевизионен канал „Европейската сигурност”. Водещата Боряна Радева разговаря с двама офицери от Съвместното командване на силите - полковник Асен Расланов, началник на отдел „Планиране, развитие и бюджетиране“ и главния експерт от същия отдел подполковник Валентин Мутафчийски.   - Кое е характерното за една военна мисия на ЕС и по какво се различава от подобни мисии на НАТО? Полковник Асен Расланов: Няколко са разликите. Една от тях е, че алиансът има структури на своите щабове, а ЕС няма военни щабове. Затова за всяка мисия се назначава щаб на оперативно ниво и щабове на театъра на операцията. Това е от компетенция на Съвета на ЕС и е свързано с липсата на такава командна структура в Евросъюза. Следващата разлика е на стратегическо ниво - начинът, по който се финансира операцията. Общите разходи за операцията, например в Афганистан, се поема от военния бюджет на НАТО. Докато за операция от рода на тази в Босна, се създава специален механизъм, от който се плащат общите разходи. България плаща 0,32% от всички общи разходи за операция, като тази в Босна и Херцеговина. - Тоест операциите на ЕС са нещо средно между операциите на НАТО и на ООН, където също няма командване, но пък бюджетът е на организацията. А. Р. - Ще дам и различията между операциите на ЕС и на НАТО и тези на ООН. Операциите на НАТО и ЕС си имат стройна структура - командир в зоната на операцията, оперативен командир и стратегически командир. Представителят на ООН в Афганистан няма никакви командни правомощия към командира на театъра на операцията към НАТО. Връзката е през Брюксел. ООН плаща своите операции, докато операциите на НАТО и ЕС се заплащат основно от държавите-членки - от военния бюджет на страните, а общите – от военния бюджет на НАТО и от механизма в ЕС. - Бихте ли напомнили накратко каква е разликата между мироопазващи, мироподдържащи и мироналагащи операции? Подполковник Валентин Мутафчийски: Разликите се изразяват в целите, които си поставят, задачите, средствата, съставът на контингента, характерите на мисиите, регионите, в които се изпълняват мисиите, целта и задачите, за да се постигне крайното състояние от Върховния комитет на мандатоносителя. При мироопазващи и мироподдържащи мисии можем да кажем, че имаме съгласие на политическите сили в региона или държавата, където се изпълнява мисията. Всички желаят да се проведе тази операция и да се постигне целта. Тоест има предварителна договорка, за която международните сили са гарант. При мироналагащите мисии нямаме такова съгласие, имаме враждуващи сили, политически сили с ясно изразени противостоящи мнения. Тях наричаме противостоящи сили, чиято съпротива трябва да бъде преодоляна. Този вид мисия се доближава до ситуация на въоръжен конфликт. - А в какви мисии на ЕС сте участвали вие? А. Р. - Участвал съм в една мисия на ЕС - в Босна и Херцеговина, операция АЛТЕА. До 2004 г. тя е мисия на НАТО и се казва SFOR, след което ЕС продължава с операция АЛТЕА. Има споразумение „Берлин плюс“, с което НАТО подпомага ЕС в тази операция с връзки, техника и експертиза. То действа и сега. - Кога бяхте там и за колко време? А. Р. - От декември 2012 до декември 2013-та година. Аз лично се гордея, заради длъжността, която заемах, защото това е може би най-високата длъжност на действащ български офицер в операция - четвърта в йерархията на EUFOR - заместник началник-щаб на цялата операция по поддръжката. Случвало се е когато отсъстват тримата висшестоящи да съм командващ на EUFOR. Това се отнася и за колегата, когото заместих, както и този, който ме замести. - Специално за АЛТЕА знам, че част от задълженията на мисията са да се изпълнят финалните договорки по Дейтънското споразумение – а именно – разминиране. Участвали ли са български военнослужещи в това и какво въобще е положението с минните полета в Босна и Херцеговина? Миналият месец там имаше големи наводнения и излязоха информации, че минните полета са тръгнали със свлачищата и се е променило местоположението им? А. Р. - Всеки участник в операцията преминава така наречения курс за подготовка на новопристигнали. Голяма част от курса е за това къде се намират минните полета и как човек да се държи, ако стане нещо. След септември 2012 г. нашият контингент остана много малък. Ето защо български офицери и сержанти нямат пряко отношение към този вид дейност. Провеждат се много мероприятия, подпомагат се босненските сили, които основно се занимават с разминирането. То става много бавно, няма достатъчно средства. Постоянно се правят различни курсове с децата и учениците. - Колко са минните полета за какво говорим? А. Р. - Много са. Нямам точен спомен, но сигурно са стотици хиляди мини. Аз лично като минавам с кола съм виждал лентите и знака, че има мини. Стават инциденти. Когато бях там, имаше едно семейство, което многократно беше ходило в гората да събира дърва. И, да речем, на 15-ия път става инцидент. Все още има много, много мини. - Подполковник Мутафчийски, разкажете за вашата мисия? В. М. – Моето участие беше в гражданската мисия за наблюдение на Европейския съюз в Грузия. Мисията поставя своето начало на 15 септември 2008 г., веднага след въоръжения конфликт между Грузия и Русия, а по-точно - след подписването на 6-точковото споразумение между тези две страни. Какво представлява това споразумение? Незабавно прекратяване на военните действия, избягване на повече цивилни и военни жертви чрез трайно прекратяване на войната и оттеглянето на руските военни сили от окупирани грузински територии. Защото за това време те са успели да окупират грузински територии. - Те бяха на път да стигнат до Тбилиси. Нямаше кой да ги спре. В. М. – Да. Също - допускане на безпрепятствено преминаване на хуманитарни организации в двете посоки към Грузия и към Абхазия и Южна Осетия, говорим за Червения кръст и Червения полумесец. Следваща точка – грузинските военни части да се оттеглят от позициите си в близост до държавната граница и да заемат обичайните си позиции, там, където са дислоцирани по градовете. Русия да изтегли своите военни части от границата с Грузия. И стартиране на общи международни преговори, целящи сигурността и стабилността на Абхазия и Южна Осетия, които се правят в Женева. Срещите в Женева се правят два-три пъти годишно между представители на Русия, Южна Осетия, Грузия, Абхазия и представители на ЕС. - Вие на каква длъжност бяхте, какво правихте там? В. М. – Всички, които участват в тази мисия, както каза и полковник Расланов, първите дни се запознават с обстановката на място. Провежда се един първоначален курс, за запознаване с всичките дейности, примерно - техники на безопасност, начини на водене на интервю с местните хора или с представителите на властта. Минава се този курс и всеки от участниците в мисията започва от най-ниското ниво – наблюдател. - Какво наблюдавате? Дали се спазва споразумението ли? В. М. – Самата мисия е наблюдателна. Ето накратко структурата на мисията. Щабът се намира в Тбилиси. Има и три полеви офиса – единият е в Мицхета, това е старата столица на Грузия, която се намира на 20-тина километра от Тбилиси, другият офис е в Гори. Гори – това е градът на Сталин. Там е единственият в света музей на Сталин. Тези два офиса отговарят за границата с Южна Осетия. Третият офис се намира в Зудиди – това е западната част на Грузия, където е Абхазия и те отговарят за границата с Абхазия. В тези полеви офиси са създадени няколко тима. Аз участвах като наблюдател в един Confidence building team. Това е тим, който наблюдава границата с Южна Осетия. Черпим информация от местното население, наблюдаваме спазването на 6-точковото споразумение и ако има някакви инциденти, ги докладваме. Полевите офиси осъществяват връзка на ниво местна власт в тези градове, а вече в щаба на мисията се осъществяват връзки с правителството и с различните министерства и ведомства. - Дали случайно работният език не е бил руски? В. М. – Работният език е английски. Но положителното при нас беше, че знаем руски език. Имало е случаи, когато някой от преводачите е болен и не може да дойде, или е отпуска. Тогава използваха нас, българите, за преводачи. Черпили сме дори информация на руски език. - Как протича един стандартен работен ден в една такава мисия? А. Р. – АЛТЕА вече е операция с ниска степен на риск. Има две линии на действие – едната е за подпомагане на въоръжените сили на Босна и Херцеговина да добият повече способности и оперативна съвместимост с останалите въоръжени сили на ЕС и на НАТО. Другата е подпомагане да се поддържа сигурна и стабилна среда. Тази, 2014 година, е малко по напрегната по отношение на заплахите. Но когато аз бях там, щабът работеше така, че бих го оприличил на щаба в който служа - Съвместно командване на силите. Щабът има така наречения боен ритъм - с определени мероприятия по определено време. И аз като заместник-началник на щаба (ЗНЩ) по поддръжката го спазвам, както и всички други българи, които работят на различни места в различни щабове. Правят се срещи, конференции, курсове, учения и др. Отиваме в щаба в осем часа. Всеки ден началник-щабът ни събираше нас, тримата полковници, които му бяхме заместници, да му докладваме какво имаме за днес. Има няколко мероприятия, които са общи за щаба, но освен това всяко управление си има свой боен ритъм. Аз като ЗНЩ по поддръжката си имам свой боен ритъм и си имам мероприятия, които изпълнявам. В определени случаи, когато се налага, когато босненските власти поискат и имат съгласието на командващия на EUFOR, отиваме и подпомагаме местното население, особено при горски пожари, оказване на бърза помощ и др. Използваме вертолети, имаме обучен личен състав за това. Българка – лекарка, която е от австрийския контингент, спаси делтапланеристи, попаднали в минно поле, където избухва една мина и на единия му отряза краката. Това се е случило в края на 2012 г. Ето един пример как се оказва помощ на местното население. Общо взето няма нещо нестандартно по отношение на работата на щаба. - Подполковник Мутафчийски, а как минаваше един работен ден във вашата мисия в Грузия? В. М. - Ще започна с това, че мисията е гражданска, цивилна мисия. В нея вземат участие процент военнослужещи, процент полиция,и цивилни лица. Доста интересна мисия от гледна точка на това, че се използва експертното мнение на участниците. Аз бях в най-големия полеви офис в цялата мисия, бяхме разделени на няколко тима. Бях в един от двата  пригранични тима, като целта им е денонощно патрулиране  по границата с Южна Осетия, водене на разговори, наблюдения за инциденти. Дневният патрул е между 8.00 и 16.00 ч. следобед, следобедният патрул – от 17.00 до 24.00 ч. и нощният – от 3.00 до 7.00 ч. сутринта. Имаше постоянно присъствие на мисията по приграничната линия, контрол за спазването на 6-точковото споразумение и докладване. Имаше и друг тим, който отговаряше за спазването на споразуменията, сключени веднага след конфликта. Задачите на този тим бяха също патрулиране, посещение на полицейски участъци, на  военни формирования, за да се съблюдава въоръжението и какъв вид въоръжение не бива да се допуска до границата с Южна Осетия и с Абхазия. - По времето на вашето присъствие имаше ли инциденти? В. М. - Инцидент, отразен в офиса и в щаба на мисията, не толкова военен, за който се писа доклад, всъщност се случи с мен като патрул-лидер. Имаше новопристигнали наблюдатели, на които трябваше да покажем какво представлява нашата задача като приграничен тим. На един от участъците от южноосетинска страна стреляха с предупредителни изстрели около нас. Ние нито сме прекосявали границата, нито сме навлизали в тяхна територия или с нещо сме ги предразполагали. Незабавно дойдоха военнослужещи от специалните части на Грузия, от полицейския участък. Преди да навлезем има една 4-километрова зона за сигурност, ние предупреждаваме, че навлизаме в нея, като минаваме през полицейския участък и заявяваме за предстоящата наша рутинна дейност- влизане в тази зона и наблюдаване на приграничната полоса. Дойдоха, видяха, аз докладвах на нашия дежурен, на дежурния в мисията, прибраха патрула, написахме доклад за случилото се, дадохме координатите, а един от моите наблюдатели беше направил снимка откъде се произвежда огънят. Нашият офис написа доклад за инцидент, който после минава през щаба на мисията и заминава в Брюксел, където се разглежда. Всеки месец се провежда една среща на неутрална територия, между границата на Южна Осетия и на Грузия между двата пригранични пункта на страните. На срещата присъстват представители на ООН, на Червения кръст, на властите в Грузия и Южна Осетия, на мисията, обикновено-шефът на мисията, и представители от руска и осетинска страна. На тази среща се решаваха въпроси, свързани с инциденти, например, на територията на Южна Осетия, ако някой грузинец е пресякъл границата. Много грузинци имат роднини в Южна Осетия, не трябва да пресичат границата, но те си ходят на гости и ги задържат. От друга страна, осетинците влизат в грузински селища, за да си купят нещо от магазините. На такива срещи ставаше дума за подобни задържания след нарушаване на границата. - А  за вашия инцидент как реагираха? В. М. - Представиха го със снимки и органите от осетинска и от руска страна казаха, че подобно нещо повече няма да се допуска. Това беше изводът. Наблюдавали са и други колеги от тимовете през оптиката на снайпери. Но и за момента такива инциденти продължават да се случват. Рутинната, всекидневната дейност се заключава в това. Живеем в квартири, мисията е гражданска, при шефа на офиса сутрин има брифинг, той показва най-важното през изтеклите 24 часа, набелязват се задачите за следващия ден. Преди това е изготвено разписанието за цялата седмица, за това кой като какъв участва - в патрул, административна работа в офиса, командировка до щаба на мисията в Тбилиси. И след този брифинг се извършват брифингите по патрули при началника на патрула. Екипите са от по 4-5 човека включително преводач. Определят се маршрутите на патрула, точките и задачите за изпълнение. Във всеки офис има оперативна клетка и ако има задържан, се свързваме с негови роднини и близки за подробности по инцидента. Патрулът изпълнява тази специална задача. - Донесли сте свои сувенири от мисиите, ще ни разкажете ли за тях? В. М. - Ако разрешите, г-н полковник, аз сувенири  нямам, в цивилните мисии няма такива традиции. Но като цяло в Тбилиси, столицата на Грузия, в сувенирните магазини най-много се предлагат роговете за пиене. А и като по-военно настроено население - саби, ножове и ками, като стара кавказка традиция.  А. Р. - Аз ще покажа няколко снимки. Например на последния от трите контингента, които „се ротираха“ по време на едногодишната ми мисия. Седем човек пред знамената на 23 нации пред щаба на EUFOR. Снимал съм се за спомен и с началниците на отдели - италианец, англичанин, ирландец, австриец и българин - лекар, медицински съветник на командващия на EUFOR. И последното нещо, което се казва „Комендейшън“ - дава се от началник-щаба и, много рядко - от командира. - Това е награда? А. Р. - Това е един вид признание за добре свършена работа.  Нямам специални сувенири от Босна. Там по пазарищата се продават гилзи, патрони. Като военен не са ми интересни тези неща.   Страниците подготвиха Боряна Радева и Росица Цонева Фото Красимир Тодоров и архив
Генерал-лейтенант Атанас САМАНДОВ: Изтеглянето от Афганистан ще ни струва 3.8 млн. лв. Генерал-лейтенант Атанас Самандов в момента е шеф на Съвместното командване на силите, което ръководи операциите на войската у нас и зад граница. Роден е на 17 септември 1955 г. в град Гоце Делчев. Завършил е Висшето военно училище във Велико Търново и военни академии в София и Москва. Преминал е през всички основни командни длъжности в армията - от командир на взвод до заместник-командващ на Сухопътните войски. Владее английски и руски. Има две деца.  *** За това какви проблеми може да Възникнат при реформата на Войската Кога започваме да се изтегляме от Афганистан, г-н генерал? В Съвместното командване на силите (СКС) направихме разчетите за изтеглянето, което започва още през май. Първоначално ще изтеглим шест тежки бронирани машини от Кабул, а след това още толкова и от Кандахар. До края на юни трябва да приключим с тежката техника. Освен това досега у дома сме върнали много имущества. Подарихме доста и на афганистанската армия. Дарихме например сграда контейнерен тип, в която могат да се настанят 110 души. Дадохме и няколко транспортни автомобила ЗИЛ. Всички дарения, които направихме, са с решения на правителството. С какво ще докараме бронираните машини до България? С американски военно-транспортни самолети С-17 от Многонационалната ескадрила, базирана в база „Папа", Унгария. България, пропорционално на участието си в нея, има право да ползва определени часове (които са заплатени от нас - б.а.). Те няма да ни стигнат и американците ще ни подпомогнат с техни полети. Вече направихме искане до американското командване и през юли, когато ще е последната ротация, заедно с хората ще приберем още имущества. Тогава ли ще изпратим последната рота за Афганистан? Засега да - през юли заминава и се връща през декември. Защо казвате „засега"? По план, съгласуван със съюзниците от НАТО, мисията ни приключва в края на годината. След това се трансформира в мисия за подготовка, съветване и подпомагане в Афганистан. Според решението на Министерския съвет контингентът ни ще бъде с численост до 110 души, които ще тренират офицерите от афганистанската армия на ниво щаб на корпус и нагоре, както и ще участват в охраната на базата си за разполагане. Такива са и намеренията на пакта - от началото на следващата година сигурността на страната да се прехвърли изцяло в ръцете на местните въоръжени сили. Неизвестността обаче произтича от обстоятелството, че предстоят президентски избори, в които кандидатите са 11. Не се знае кой ще ги спечели и какви управленски намерения ще декларира. В този смисъл планът ни може да претърпи промяна. В момента военното ни присъствие в Афганистан е 421 души. Колко пари ще ни струва изтеглянето? 3,8 млн. лв. Този разход ще бъде покрит от бюджета ни за мисиите, който тази година е 39 млн. лв.  В армията тази година най-много съкращения ще има във формированията на ваше подчинение?  Чакат ни сериозни съкращения. Но те са в изпълнение на Плана за развитие на въоръжените сили до края на 2014 г., приет от миналото правителство и гласуван от депутатите в предишния парламент. Това трябва да се знае. СКС беше създадено през юли 2011 г. Тогава след структурни реформи във войската бяха закрити две командвания - Съвместното оперативно командване и Щабът за осигуряване и поддръжка. Те имаха обща численост 330 души. Обединиха се в СКС, което пое техните функции, но с два пъти по-малко личен състав - 150 души. А задачите останаха същите. Сега ние планираме и провеждаме операциите у нас и зад граница, осигуряваме логистиката на цялата армия. Чул съм, че седите на най-отговорния и горещ генералски стол. В смисъл, че под него е заложено огромно буре с барут – това са всички складове с боеприпаси в цялата страна, за които отговаряте? Може ли да успокоите хората, че няма да се случи инцидент като в Челопечене или край Петолъчката?  Въпросът е много сериозен. Едно от основните ни формирования е бригада „Логистика", която съхранява, обслужва, поддържа и доставя на войските материални средства и боеприпаси. Тя държи всички складове, които са в над 26 района на страната. Най-голяма е отговорността там, където се пазят боеприпаси, горива, химически вещества, оръжия и бойна техника. През последните години станаха доста тежки инциденти, дори и с човешки жертви, в Севлиево, Петолъчката, Русе, в оръжейните ни заводи и т.н. Правим всичко възможно да нулираме напълно възможността и при нас да се случат такива инциденти. Но хората ни работят на предела на силите. Защо? Защото тази година трябва да бъдат съкратени 794 души, военни и цивилни, работещи в складовете. А след освобождаването на някои райони догодина ще бъдат съкратени още 171 служители. Предстоят съкращения и в центъра за осигуряване - 74 души, в батальона за осигуряване - 200 души. Така общо над 1000 военни и цивилни ще бъдат уволнени от СКС. А проблемът със складовете е следният - боеприпасите трябва да се обслужват и да се проверяват редовно за годност и изправност. Това е непосилен труд на висококвалифицирани специалисти, защото снарядите се разглобяват, преглеждат се и наново се сглобяват. Не може да хванеш случаен работник да го прави. Тези хора са тесни специалисти, обучавани са с години да правят това. И сега трябва да си отидат. А кой ще върши тяхната работа? Освобождаването им е опасно за сигурността на базите, а оттам и на държавата. Съкращенията до какво ще доведат? Няма да има кой да върши тези дейности. А това нарушава условията за безопасност в складовите бази. Отговорността и напрежението са невероятни. Ще дам пример със склад с хиляди тонове боеприпаси. Няма да кажа точно къде се намира. Ето я графиката, която сме направили на база изчисления какво ще се случи, ако експлодира. В зависимост от количество-то взривно вещество ще има три зони на поражение. В първата всичко ще бъде сринато - няма значение дали постройките са масивни или не. Във втората, която е по-широка, ще бъдат изпочупени стъклата на сградите и колите. В третата се очаква в редки случаи да има разрушаване на остъкляването. Отговорността е много голяма, а не достигат кадри. Това демотивира служителите. С малко хора трудно се постига 100% изпълнение на изискванията за безопасност. Всичко това крие рискове от инциденти, много по-големи от този в Челопечене. Там сценарият на събитията преди взривовете на складовете беше същият и трагичният резултат не закъсня. Затова командирите от бригада „Логистика" не искат да служат и напускат. Колко командири са напуснали? В края на миналата година - 15. Освен това и петима офицери от щаба напуснаха, Тръгнаха си, защото не искат да служат при тези условия. Нямат хора и не могат да си изпълняват задълженията. Ако стане нещо, командирът носи цялата отговорност и отива на съд. Те предварително знаеха графика на съкращенията и си написаха рапортите. Разбирам ги, за себе си са прави. На никого не му се работи при такъв стрес. Утре ако се случи нещо, ще лежи в затвора. А по-големият извод е, че когато се изграждат въоръжените сили или се правят структурни реформи, не бива всичко да се свежда само до липсата на пари. финансовите съображения не бива да са водещи. Трябва да се познават много добре функциите и задачите на военните формирования, иначе ще имаме сили само на хартия, без способности. Министърът запознат ли е със ситуацията? Пак ще подчертая, че това е план, наследен от предишния кабинет, и министър Найденов е запознат със ситуацията. Ние му докладвахме всичко. Той прояви пълно разбиране и разпореди комисия да преразгледа фактическото състояние на бригадата и да направи предложения за промяна.  Колко са излишните боеприпаси в момента, които трябва да се унищожат? В момента са около 30 000 тона. Във военния бюджет няма пари за тяхната утилизация. Разчитаме САЩ да ни дадат 2 млн. долара. Такива са поне уверенията.  Фирмите започнаха ли да си изтеглят частните боеприпаси, които се пазят в армейските складове? Имаше проблем, че не са плащали наем. Беше им определен график, като срокът да си изнесат снарядите е краят на т.г.? В противен случай ще има санкции?  Става дума за 9000 т. частни снаряди, купени от армията. Собственост са на девет фирми. Те нямат възможност да им намерят място за съхранение и затова ги държат при нас. Рисковано е да ги струпат в някой бивш двор на ТКЗС на-пример. Кой ще се грижи за тях? Това е опасно въобще за националната сигурност на държавата. А нямат и пазар къде да ги пласират. Купени са преди години, тогава геополитическата ситуация е била една, сега е друга - това е причината. Не е плащан наем по стари договори отпреди 6-7 години и с днешна дата няма начин как да ги задължим да платят. По сключените нови договори обаче вече се плащат 3% наем върху стойността на количеството боеприпаси, което не е изнесено от склада. След 4 март, когато стартира графикът, само две от деветте фирми започнаха да си изнасят боеприпасите.  
СКС: Воините придобиха увереност Измина една тежка и напрегната година, но мисля, че беше благодатна година, тъй като голяма част от личния състав придоби увереност в себе си. Това каза командващият на Съвместното командване на силите (СКС) генерал-лейтенант Атанас Самандов по време на анализа на дейността на СКС и подчинените формирования през 2013 г. Сред присъстващите беше и началникът на отбраната генерал Симеон Симеонов. За нас
2013-а беше тежка
много динамична и напрегната година, тъй като СКС има няколко приоритета в задачите си, заяви генерал-лейтенант Самандов. Командването планира, организира, провежда и координира дейността на всички воини, които са на мисии извън България. СКС организира дейността на най-голямото логистично поделение в БА – бригада „Логистика”. Не по-малка е дейността по организирането на комуникациите и различните видове свръзки, както с формированията на мисии извън страната, така също и Мобилната комуникационна и информационна система. Същото важи и за работата на военно-командния център, който обобщава цялата информация в Българската армия. В Националния военен учебен комплекс „Чаралица” през 2012 и през 2013 г. придобихме нови симулационни системи за подготовка и обучение на щабовете и личния състав, изтъкна генерал-лейтенант Самандов. Военнослужещите от „Чаралица” транспортират системите по гарнизоните и
обучават на място личния състав
на формированията в много близка до реалната обстановка. Така се правят и много големи икономии на материални средства.Това не отхвърля и полигонната практика, нашият полигон „Ново село” организира и осигури всички планирани учения и стрелби от въоръжените сили, а също и международни учения там, поясни генерал-лейтенант Самандов.По думите му не по-малка е дейността и на центъра за разузнаване за ядрено, химическо и биологическо заразяване, който ежедневно дава информация със своите станции за състоянието на въздуха в страната. Голяма е дейността ни по привеждането при необходимост на различните модули за оказване на помощ на националното стопанство и на местното население при бедствия, заяви командващият на СКС.
Натовареността започна още през януари, заяви той, визирайки изтеглянето на ротата от 185 воини от Кабул. Освен че прибрахме личния състав, поетапно, без много да шумим, изтеглихме както материалните средства, така и техниката, допълни генерал-лейтенант Самандов. Той напомни също и проведените от СКС щабни тренировки, както и най-голямото учение за годината - „Щит-13”. В него участваха стотици воини, а също десетки единици техника, включително хеликоптери,
самолети и десантен кораб
Много голяма работа през годината се извърши и от бригада „Логистика”, изтъкна генерал-лейтенант Самандов. Заради решението за развръщане на пехотен батальон във Враца, бригадата успява да изтегли 250 машини от района, в който трябва да се настани новото формирование от Сухопътните войски. От СКС са прибрали техниката в друг гарнизон. Преместените машини са събрани като в музей, защото сред тях има образци от 20-те, 30-те, 50-те, 60-те години. Съхранихме всичко, тъй като традициите, обичаите запазват един народ, а армията също е част от народа, изтъкна генерал-лейтенант Самандов.
Поне две големи учения през 2014-а
Направихме извод, че през 2014 г. трябва да има поне две командно-щабни учения (КЩУ) в СКС, коментира генерал-лейтенант Самандов. Ако може да се направи едно КЩУ с видовете въоръжените сили, офицерите ще придобият по-голяма сигурност в себе си и техните качества и опит ще нараснат, категоричен е той.
По времето на миналогодишния „Щит-13” се оказало, че около 80 на сто от военнослужещите не са участвали в такова голямо КЩУ. Ситуацията се усложнявала и от факта, че в края на 2012 г., заради въведеното тогава законово изискване за възраст за пенсиониране (което беше отменено в края на 2013 г. – б. р.), голяма част от офицерите и сержантите от СКС напускат армията. Тогава (в края на 2012 г. – б. р.) около 25 на сто от този щаб си отидоха, сподели командващият на СКС и похвали началниците на отдели и сектори, че са успели да осигурят успешната подготовка на участниците в учението. По думите на генерал-лейтенант Самандов 2014-а няма да е по-лека. Той посочи, че в момента в Кандахар страната ни има контингент от 420 души, като до края на годината мисията ИСАФ приключва. От началото на следващата година България ще участва в евентуалната следваща операция на НАТО с контингент до 110 човека. Поради това, според командващия на СКС, се иска майсторлък и опит, за да може да се изтегли от Афганистан техниката, която е в повече, без да се нарушава изпълнението на задачите. Ще бъде върнато всичко, с изключение на това, което, след 10-11-годишното ползване от контингентите ни в Афганистан вече е негодно за употреба и разходите за прибирането му в България биха били по-високи от сегашната му стойност. Това, което остане в азиатската държава или ще бъде бракувано, или ще бъде оставено на афганистанската армия. Ненужните боеприпаси ще се предадат за унищожаване в специализираните центрове на ИСАФ. В момента се извършва и ротация на 8 военнослужещи в Босна и Херцеговина.Много въпроси предстоят по отдаването на различните видове боеприпаси на фирмите, които съхраняват при нас въоръжение, това изисква голяма организираност и координация при сдаване на тези боеприпаси, изтъкна генерал-лейтенант Самандов. По думите му до 1 юли 2011 всички задачи, които решава командването, са се изпълнявали от два щаба. Става дума за Щаба по осигуряването и поддръжката, в който имаше личен състав от 120 души и за Съвместното оперативно командване - 190 човека. От тези 310 човека сега в СКС са 150 човека и изпълняваме същите функции, посочи генерал-лейтенант Самандов. Съгласен съм, че нашите военнослужещи имат основанието да не са доволни, каза командващията на СКС в отговор на въпрос за качеството на екипировката и оборудването. Той показа пред журналистите снимки на почти нови, но вече скъсани и изхабени униформени обувки. Не съм аз човекът, който трябва да решава, но мисля, че има фирми, които са се подиграли с това, че са направили доставка на екипировка, която не отговаря на всякакви стандарти, категоричен беше генерал-лейтенант Самандов. Според мен такива нелоялни хора не трябва да се пускат поне 10 години в армията, допълни той. Но мисля, че министър Найденов пое една правилна позиция и сега екипировката на личния състав, който замина в Афганистан, мисля, че е прекрасна – и шубите, и обувките. Заместник-министър Неджми Али също се е ангажирал с решаването на въпроса, изтъкна генерал-лейтенант Самандов. -----------------------

Още от анализа
Общото комплектоване с военнослужещи и цивилни служители на СКС към края на 2013 г. е 91,4 на сто. Общо 398 воини от СКС и подчинените военни формирования притежават удостоверения за владеене на английски език, съгласно STSNSG 6001, а 120 воини – за друг език. От януари до ноември 2013 г. бяха изпълнени 137 дейности по оказване на помощ на населението на територията на страната, в които са участвали 1290 души и повече от 300 единици техника. Броят на дисциплинарните наказания в СКС за 2013 г. в сравнение с 2012-а е с 69 на сто по-малък и това е в резултат на превантивната работа на командирите и началниците с подчинените. От цялостната дейност на СКС през годината може да се направи изводът, че поставените задачи във всички направления на всестранния войскови живот са изпълнени.  
Бригаден генерал Васил Димитров: Генералската звезда да води офицера напред! Бригаден генерал Васил Димитров ни посреща в работния си кабинет. Довършва спешна работа на компютъра и когато затваря файла, виждаме на десктопа снимка на усмихнат млад човек пред модерен самолет, тип бизнес-джет. Това е синът ми, пилот от гражданската авиация, лети в „Ер Лазур” от Москва, един месец е в руската столица, две седмици в България, пояснява генералът и ни показва и албуми със снимки от мисията му в щаба на НАТО в Тирана, както и от други моменти от службата му. Хвали офиса си, който е удобен, разположен на ъгъл в сградата. През прозорците се открива гледка в две посоки – към Витоша и към половин София.
Докато върви разговорът, виждаме в далечината как самолети плавно подхождат за кацане на летище „София”. Гледката е направо като от контролна кула на голямо летище. Дори в този офис генералът, чийто живот е свързан основно с ВВС, остава близо до авиацията…


Г-н генерал, какво, освен гледката от офиса, ще ви липсва най-много от работата досега?
Ще ми липсват колегите, с които много години работихме заедно. Това е един период от близо 5 години. Разбира се и офисът ще ми липсва (с усмивка - б. а.).
С колегите преминахме през много перипетии. Ще ми липсва тяхното доверие, уважение, начинът на общуване. Ще остана с много добри спомени за тях, надявам се и те да останат със същото. Но ние ще се виждаме и занапред, по други поводи, в една нова ситуация. Връзката няма да се скъса. Животът продължава!
По време на ритуала за изпращането ви казахте, че в живота едни врати се затварят, но други се отварят. Какви врати се отварят пред вас? Какви са плановете ви от тук нататък? Бих се занимавал в област, в която имам моята компетентност и възможност със знанията и квалификацията си. Мога да работя в системата на сигурността, мога да работя и на едно гражданско летище. Работил съм във военни летища, дълги години съм бил командир на авиобаза и смятам, че ако има възможност, това ще бъде едно следващо място, доколкото имам сили и възможности да работя. Да съм полезен и за себе си, и в структурата, в която ще отида да работя.
Тоест – връщате се отново към самолетите?
Да. Е, няма да летя, става дума за наземна работа. Със знанията и опита, които имам, там ще се чувствам най-комфортно. Но бъдещето ще покаже.
А има ли дейности - примерно хоби или други занимания, с които ви се е искало да се занимавате, но досега не сте имали време?
Наистина работата ми досега е била много динамична. Обичам спорта - футбола, ските, тениса. Затова съм член на Управителния съвет на Националната военна спортна федерация. Ще имам време и да спортувам.Ловец съм. Много обичам и разходките в планината. Това ми е липсвало, не ми е оставало време.
В България имаме прекрасна природа, с много страхотни планини! Обичам и зимата, обичам и лятото. Скиор съм. Сега най-вероятно може би ще имам пак възможност да карам ски, след като вече падна и първият сняг.
Така в първите дни ще се отдам малко на себе си, на семейството, на спорта за удоволствие. Спортът ми е дал много, той ме е съхранил и досега да съм здрав. Благодаря и на Господ, че в една много добра кондиция и здраве напускам редовете на Българската армия.
Как гледат вашите близки на този преход от армията към цивилния живот?
Аз съм в дълг на семейството си! Животът ми досега беше много динамичен, с постоянното движение от едно място на друго, от една на друга длъжност. Сега близките ми гледат малко с притеснение как ще се адаптирам. Но аз си имам настройката. Затова съм и благодарен и на моите колеги и началници, че съм стигнал да служа до предела, който ми позволява ЗОВС. Излизам от редовете на Българската армия с чувство на много голяма удовлетвореност.
В условията на реформите в изпълнение на Бялата книга успя ли СКС да намери мястото си в системата на въоръжените сили?
В Бялата книга и в промените, които се направиха в ЗОВС, много ясно бяха формулирани функциите и задачите на СКС. Това беше едно много сериозно предизвикателство – командването да се утвърди като една структура на оперативно ниво, за която основен принцип беше съвместността.На приказка е лесно – да се напише, да се каже. Но след това на практика да се изпълни е трудно. Защото на командващия са подчинени тримата командири на видовете въоръжени сили, СКС отговаря за съвместната подготовка.Беше направен много задълбочен анализ – как да се изпълнят тези функции. И мисля, че нашият колектив успя да се справи със задачата и да се утвърди като щаб на оперативно ниво, като се повишиха и неговите способности. Сигурен съм, че този щаб има бъдеще! Той се гради от хора. А хората тук са много големи професионалисти.

Кой момент беше най-труден за СКС в тези години?
Когато застъпих като началник-щаб, структурата беше доста голяма – приблизително към 180 души. Но след това в съответствие с Бялата книга и промените в План 2014 се наложи тази структура да се съкрати.
Обаче задачите останаха същите. Това си беше наистина една доста голяма трудност и предизвикателство.Полагаше се много труд. Оставаше се след работа. Не мога да кажа, че всичко е минало без сътресения. Най-важното, което ни е крепяло е било доверието помежду ни, увереността, че можем да се справим, че имаме нужните възможности. Смятам, че успяхме.
С какво си спомняте годините, когато бяхте командир на авиобаза „Безмер”? Как виждате нейното бъдеще от тук нататък, след като започна да се изпълнява проект за модернизацията й за 60 млн. лв., осигурени от НАТО?
Бях 8 години командир на авиобаза „Безмер”. Тя ми е една болка, една тръпка! Там преминаха едни от най-активните ми години.Радвам се, че авиобазата ще има бъдеще. Там работи страхотен колектив, който дава всичко от себе си самолетите да летят, базата да се поддържа в един много добър вид съобразно условията. Хората са много мотивирани.С решението да се извърши модернизация, „Безмер” ще има още по-голямо бъдеще, ще стане една много съвременна авиобаза. Там ще кацат и излитат самолети от най-модерно поколение.Следя винаги отблизо как се развиват процесите там и много се радвам, че са в положителна посока. Положих много усилия авиобаза „Безмер” да има достойно място в състава на ВВС. Но без хората това не може да се направи.
Кой е вашият любим самолет за полет?
Самолетът, на който станах и пилот, и получих много добра квалификация – това е самолет МиГ-23 БН, на летище Чешнигирово. Това е един много модерен самолет.
На него съм летял повече от 15 години. Един самолет, достоен за уважение, с много големи възможности. Но се радвам, че завърших кариерата си като летях до последно на Су-25 – също един прекрасен самолет. Досега съм налетял приблизително 2000 часа. За пилот от гражданската авиация това са малко часове. Но за пилоти от военната авиация 2000 ч. във въздуха си е един добър нальот.
Като се върна назад във времето, без да съм ги броил точно, но съм летял може би със 7 типа самолети. Имал съм възможност да летя и на самолети на съюзниците ни от НАТО - Ф-18, Ф-16, „Ягуар”, което още повече ме обогати и разшири моя кръгозор. Дай Боже и нашите ВВС един ден да имат нов самолет, такъв, какъвто заслужават.

Според Вас, кое е най-доброто решение за България при избора на нов основен боен самолет?
Като пилот ще кажа – най-хубаво е нов самолет. Нов самолет, не втора ръка! Нов самолет. Но като реалист – трябва да се съобразим с икономическите възможности на страната. Сигурен съм, че ще се вземе най-правилното решение и ще се избере най-оптималния вариант, така че ВВС да разполага с един самолет, който ще отговаря на нуждите за защита на въздушното пространство на нашата страна.

Как трябва да служи един офицер, за да даде всичко от себе си на армията, но и военната му кариера да е успешна?
Още като лейтенант офицерът трябва да носи генералската или адмиралската звезда в раницата си! И да се стреми с работата си към нея, да иска да се развива.
Нужно е постоянство, упоритост. Трябва да си уважаваш професията, да си повишаваш квалификацията. Непрекъснато да си в крак с новостите. Генералската или адмиралска звезда да те води напред! Какво ще се случи нататък в живота – това вече е различно. Формулата на успеха е труд, постоянство, уважение към хората, с които работиш – началници, подчинени, взаимно доверие. Много важен момент е да бъдеш лоялен.
Офицерската професия е особен тип професия. Работиш за родината. Патриотизмът в тази професия е много сериозен мотив. Отдаваш целия си живот и дейност в служба на родината!
--------------------------

Визитка

Бригаден генерал Васил Димитров е роден на 2 февруари 1956 г. в с. Цървеняно, област Кюстендил. През 1980 г. завършва ВНВВУ “Г. Бенковски” – Долна Метрополия със специалност – летец-пилот. През 1990 и 1999 г. завършва Военна академия “Г. Ст. Раковски”.Военната си кариера започва като младши пилот, преминава през различни командни длъжности, като в продължение на 8 години е командир на авиобаза „Безмер”. През 2008-2009 г. е началник на щаба на НАТО „Тирана”. В средата на мандата си, през 2009 г. е назначен за началник на щаба на Съвместното оперативно командване, което през 2011 г. става Съвместно командване на силите.
---------------------------

Пример за останалите
Пожелавам Ви здраве, дълголетие, защото такива хубави хора като вас трябва да живеят дълго, да бъдат за пример на останалите! Тези думи видимо развълнуван командващият на Съвместното командване на силите генерал-лейтенант Атанас Самандов отправи към началника на щаба на СКС бригаден генерал Васил Димитров, който след броени дни напуска армейския строй, приключвайки активната си военна служба. С ритуал, в който имаше и слова, и „Велик е нашият войник!” в изпълнение на квартет „Армейска песен” колективът на СКС засвидетелства уважението си към бригаден генерал Димитров, на когото генерал-лейтенант Самандов подари албум със снимки. Генерал Димитров е типичен представител на народа, един човек, излязъл от кюстендилското село, с упорит труд, с един благ характер, с една човещина, човек, в който няма корист, е постигнал всичко това, което е, заяви командващият на СКС.
За мен беше чест да работя в този колектив, отговори трогнат бригаден генерал Димитров. Преминахме през много етапи, но най важното, с което се радвам и съм горд е, че СКС се утвърди като една много важна структура в системата на Българската армия на оперативно ниво, допълни той. Всичко има начало, има и край, тръгвам си с едно много хубаво чувство на удовлетвореност от това, което съм постигнал, от това, което ми е дала Българската армия, сподели пред журналисти бригаден генерал Димитров. „Какво от тук нататък? Една врата се затваря след това се отваря нова врата”, каза той. Аз съм пилот по професия, питали са ме кой е най-добрият пилот. Казвам – пенсионираният пилот! Радвам се, че и аз съм вече към пенсионираните пилоти, допълни с усмивка генералът и препоръча на всички от СКС да продължат да работят с професионализъм, да бъдат всеотдайни, да имат уважение един към друг и да са търпеливи, защото нещата ще си дойдат на мястото.
Генерал-лейтенант Атанас Самандов: Ротата за Кандахар замина и със стари дрехи - Г-н генерал, изпратихме 15-а рота за Кандахар, която ще охранява базата на международните сили за сигурност там. Кога ще замине последната? (Ген. Самандов е шеф на съвместното командване на силите, което ръководи операциите на армията у нас и на контингентите зад граница - б.а.) - Последната рота ще тръгне точно след година по същото време и ще се върне в края на 2014 г. В момента в Афганистан освен рота имаме и четири екипа за подготовка на афганистанските сили за сигурност, взвод военна полиция, медици и щабни офицери, общо около 420 души. - Министър Ангел Найденов отиде в Стара Загора, за да изпрати рейнджърите. Там командирите му съобщили, че част от бойците са заминали с камуфлажни униформи втора ръка. Вярно ли е? - Вярно е. През януари т.г. стартира процедура за доставка на униформи за мисиите, но беше прекратена от дирекция „Инвестиции в отбраната". Затова се принудихме да обуем и облечем близо 30% от личния състав на ротата с дрехи и обувки от резерва, които се водят втора категория. Те са носени, но са преминали през химическа и санитарна обработка и са годни за употреба. Това са 80 чифта обувки, 200 броя летни панталони и около 380 ризи. - Новото ръководство на МО обяви, че ще е безкомпромисно за качеството на екипировката, бойната техника и въоръжението на контингентите зад граница. Има вече заведени досъдебни производства за обувките. Прокуратурата разследва състоянието на униформите. Кой носи отговорност? - За да се отговори на този въпрос, трябва да е ясен механизмът на целия процес по доставките. Проблемът е, че механизмът е такъв, че се размива отговорността. Една структура заявява, друга планира, трета провежда конкурсите и обществените поръчки за доставки. И накрая всичко рефлектира върху нас, Съвместното командване на силите. Ние планираме доставките както за мисиите, така и за Българската армия. Техническите спецификации, тоест изискванията, на които трябва да отговаря дадено изделие, се изготвят от Института по отбрана. После спецификациите се приемат от Съвета по въоръжения и се използват за организиране на процедурите за доставки. Дирекция „Инвестиции в отбраната" провежда търг и накрая съответният заместник-министър подписва договор за доставка. Качеството на получената стока се контролира от Института по отбрана. - От казаното дотук не става съвсем ясно какъв е проблемът. - Проблемът е в това, че получаваме различни модели обувки и униформи по едни и същи спецификации, защото няма утвърдени еталонни образци, които да са преминали през изпитания за качество и по тях да се произвежда и сравнява. Впрочем, имаше ги. До 2010 г. армията се снабдяваше с облекла именно по такива утвърдени образци, но бяха премахнати. Защо - не е в моята компетенция да кажа. Има кой да установи това. Ситуацията е такава: идват дрехи и обувки, които не са тествани, и отиват директно във войските. След което започват проблемите. - Обувките нямат ли гаранция? - Имат, 90 дни от датата на получаването. Но схемата е следната - често във военните магазини през лятото доставят зимните обувки, и обратно. Говоря вече за военнослужещите у нас. Ти отиваш, вземаш си чифт зимни боти, но няма да ги носиш в жегата. Обуваш ги в студовете. Но те след две седмици започват да дават дефекти, а гаранцията е изтекла. Това е положението. - Наскоро имаше голям скандал с последната доставка на обувки за рейнджърите на мисии. - На 29 август 2012 г. (няколко дни преди да замине контингентът за Афганистан) получихме първата доставка от около 400 чифта обувки от фирмата производител за мисиите зад граница по сключения договор от юни с.г. за 1123 чифта зимни и 1123 летни полеви обувки. Почти две седмици по-късно, на 17 септември, 89 чифта се бяха скъсали след като бойците ги носили в района на мисията. За това ме алармира националният командир в Кабул полк. Пламен Атанасов. Изпратих докладна записка за случая до началника на отбраната ген. Симеон Симеонов и тогавашния постоянен секретар на МО Николай Милков. Документът е с дата 25 септември. Разреших да се вземат обувки от резерва на контингента в Афганистан, за да подменим дефектиралите. - Коя е фирмата? - Не мога да я съобщя, защото се води разследване. По-късно от тази партида изтеглихме от района на мисията за наша сметка около 400 чифта обувки за подмяна на ципове и отстраняване на дефекти, а 550 чифта от складовата база у нас бяха изтеглени обратно от фирмата производител, за да се подмени горната част на обувките. Така от общо доставени 1123 чифта доставчикът отремонтира около 950 чифта, като в рамките на по-малко от година сме рекламирали 150 чифта. На летните полеви обувки се късаха циповете, шевовете на плата и горната кожена част на обувките се разкъсва или разпада, а зимните спарват краката и не са удобни по мнението на рейнджърите в Афганистан. Но всичко това е за сметка на войника, който е принуден да носи обувки втора употреба. - Ами нали фирмата отстранява дефектите, какъв е казусът тогава? - В договора, в частта му за рекламацията, фирмата няма задължение да връща продукцията в България за своя сметка. Това правим ние. Представете си 40-50 дефектирали чифта да ги транспортираш 4500 км по въздуха, те стават тройно по-скъпи, направо златни. Купил си по-евтино по около 10-15 лв. за чифт, но след това доставката поскъпва двойно. Англичаните правилно са казали - не съм богат, за да купувам евтино! - Колко харчи армията за обувки? - За 2012 г. общо за войските у нас и за контингентите зад граница - около 3,5 млн. лв. - А за униформи? - Около 4 млн. лв. Но и там имаше проблеми. През лятото на миналата година по договор от декември 2011 г. за доставка на 500 комплекта облекла за мисиите зад граница дефект дадоха 60 броя летни панталони от първата доставка, и то пак в района на мисията, поради това, че бяха доставени отново в последния момент - късаха се шевовете от вътрешната страна на крачолите. Освен това не издържат на тежките условия на пране, променят си цвета. В Афганистан дрехите се перат през ден-два от фирми, които извършват тази услуга, и то със специални химикали и на по-високи градуси, затова платът трябва да е много издръжлив. При следващата доставка тези дефекти бяха отстранени, но докога така ще я караме на принципа „проба - грешка"? - Има ли риск от пробив в охраната на складовете със снаряди на армията, тъй като изтичат договорите за охрана на фирмите, които ги пазят? - Абсолютно никакъв риск няма. Срокът на договора с фирма „Моба" ЕООД изтече на 10 юни т.г, а на 14 август приключва контрактът с БОС-ИТ ООД. Това са договори, сключени от МО преди пет години. До 8 март 2013 г. в моите правомощия по силата на действащата нормативна уредба е да подписвам такива контракти на стойност до 66 000 лв. по чл. 3, ал. 2 от ЗОП. Но тъй като става дума за десетки милиони левове, нямам това право. Чак на 8 март 2013 г., след като няколко пъти алармирах ръководството на Министерството на отбраната за проблема, бях оправомощен и ми се разреши да организирам обществена поръчка за охрана на складовете и процедурата стартира на 14 март. По мое настояване новият министър Ангел Найденов чрез решение на Министерския съвет разкри допълнително около 850 длъжности по допълнителни разписания за охранители. В рамките на тези длъжности бяха преназначени и охранители от фирма „Моба" ЕООД. Така печелят и те, и ние. Дотогава Министерството на отбраната плащаше на фирмата, грубо казано, по около 800 лв. месечно на охранител. Той обаче получаваше заплата от около 300 лв. Разликата прибираше фирмата за свои разходи. Сега плащаме близо по 500 лв. на охранител. Така той взема по-висока заплата, а министерството икономисва около 400 000 лв. годишно.
Генерал-лейтенант Атанас Самандов: Нямаме неизпълнени задачи   Най-добре е изпълнението на Плана за развитие на въоръжените сили да спре, казва командващият на СКС в навечерието на празника на командването – 1 юли   - Г-н генерал-лейтенант, ще има ли промени във формированията от Съвместното командване на силите (СКС) от 1 юли тази година? Или няма да има, след като министърът на отбраната Ангел Найденов обяви, че предстои преразглеждане и вероятно – временно спиране на Плана за развитие на въоръжените сили? - В изпълнение на министерска заповед от 2013 г. за извършването на организационно-щатни и дислокационни промени в СКС е предвидено в София две военни формирования да се предислоцират от войсковия район на 4-ти километър във войсковия район Горна Баня. Както е известно на нашите читатели, в момента се извършва преглед на изпълнение на “Плана за развитие на въоръжените сили” с оглед на създалата се обстановка и с цел да се предприемат някои промени. Очертаха се някои нерешени въпроси, свързани главно със съхранението на материалните средства и оперативните запаси на Българската армия, както и процеса на утилизация и реализацията на излишните боеприпаси. Всички излишни отбранителни продукти и материалните средства се сдават за съхранение в бригада „Логистика” до тяхното реализиране или утилизиране. В същото време е планирано бригадата да редуцира личния си състав и да се разформироват седем бази за съхранение на имущества и боеприпаси. Всичко това налага преразглеждане на организационните структури и графиците. С моя докладна записка, предложих на началника на отбраната да бъде отменено планираното за 2014 г. реорганизиране на военни формирования. За бригада „Логистика” да се извърши поетапно от 1 януари 2015 г., като квотата от личен състав да се намалява до 2019 г., пропорционално с намаляване на личен състав от разформираните бази, след освобождаване от съхраняваните материални средства. Същата се прие.   - Как ще процедирате с формированията, в които трансформацията вече е започнала? Промените при тях ще спрат ли, ще се върне първоначалното положение или реформата ще бъде доведена докрай? - Да, нов „План за развитие на въоръжените сили на Република България” трябва да има, но неговото приемане да стане след внимателно преразглеждане на организационните структури. Считам че, реформата в армията трябва да бъде продължена, като видът и формата й се решава на политическо ниво, но тук подчертавам, че е необходимо ефикасно да се използва военната експертиза при нейното планиране и ефективно прилагане. Според мен най-доброто решение на този въпрос е спиране изпълнението на Плана и отлагане на реформите, заложени за реализиране през 2014 г.    Но 1 юли не е само денят на реформите и съкращенията в армията от последните четири години, а и празник на СКС. Какво постигна командването през изминалия едногодишен период от предишния празник? Останаха ли неизпълнени задачи? - Не, в СКС и подчинените ни военни формирования нямаме неизпълнени задачи. Може да се говори много за извършената от нас дейност по трите мисии на въоръжените сили, но съм убеден че подробните отчети трябва да се правят на други места и под друга форма. Сред най-важните ни резултати мога да посоча следните. Наред с текущите задачи по осъществяване на националния контрол, разработихме и на съвет по отбрана през април 2012 г. беше приет План за трансформиране на българския военен контингент, участващ в операцията на НАТО в Афганистан. Сериозно предизвикателство пред нас беше и организиране участието на медицински екип в мисията на Европейския съюз за обучение на силите за сигурност на Мали. Разработихме Пътна карта за организиране провеждането на избори за 42-то Народно събрание. Продължаваме дейността по изпълнение на решението на Министерския съвет от май 2011 г. за разполагането на националния мобилен комуникационно-информационен модул на НАТО в района на мобилната КИС. Продължаваме работата по подготовката и провеждането на двустепенното командно-щабно учение „Щит 13”. Разработихме Концепция за развитието на националния военен учебен комплекс „Чаралица” и утвърждаването му като основен център за подготовка на военните формирования чрез използване на системите за моделиране и симулации. Активно участваме в работни групи за разработване на доктринални документи - основни и поддържащи, и спазихме сроковете за тяхното представяне.   - В хода на промените досега през последния едногодишен период имаше ли съкращения на хора и формирования? - Не, в СКС и подчинените военни формирования, нямаше съкращения на хора и военни формирования.   - Има ли данни колко офицери и сержанти от СКС са напуснали, заради въведените новости в пенсионното законодателство в края на 2012 г.? Вие лично какъв модел за пенсиониране на военнослужещите смятате, че би бил най-удачен, справедлив и полезен за армията? - Да, разполагаме с такава информация. От СКС напуснаха 19, а от подчинените военни формирования 76 военнослужещи. С въвеждането на тази промяна, военнослужещите са поставени в неравноправно положение спрямо други сродни професии приравнени към първа категория труд. От това произтича и моето убеждение, че е необходимо премахването на въведеното изискване за възраст при пенсиониране на военнослужещите. Справедливо за армията ще бъде използването на различни професионални пенсионни схеми. След 2000 г., с новото пенсионно законодателство в България, необходимият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия от военнослужещите се увеличи, първо от 20 на 25 години, след това от 1 януари 2012 г. – на 27 години, а от 1 януари 2013 г. се въведе и минимална възраст за пенсиониране. Анализът на тези промени показва, че от 2000 г. до 2013 г., минималният осигурителен стаж за придобиване право на пенсия от военнослужещите се е повишил от 20 на 30-32 години. Така, ако един офицер започне службата си на 23 години, за да се пенсионира на 52-54 години, той ще има осигурителен стаж 30-32 г., а за сержантите и войниците с 3-4 години повече. Според мен най-удачният, справедлив и полезен за Българската армия, модел за пенсиониране на военнослужещите е да остане сега действащото пенсионно осигуряване, което се извършва по универсална пенсионна схема, с ясно разписани законови правила. Да се отмени въведеното изискване за минимална възраст при пенсиониране на военнослужещите и да остане само изискването за осигурителен стаж при придобиване право на пенсия. За да стане привлекателна, военната професия трябва да осигурява на постъпващите на служба сигурност и защита от държавата и обществото. В този смисъл и таванът на пенсиите да се премахне. Ето за себе си ще споделя. По време на службата си съм сменил 11 гарнизона, 14 заемани длъжности от звание младши лейтенант до генерал-лейтенант. И за цялата тази служба аз трябва да получа около 1500 лв. пенсия, но тавана към момента е 770 лв. В същото време един сержант с 30 г. стаж получава 630 лв. пенсия. И той си ги е заслужил тези пари, но защо трябва офицерът, генералът да бъде ощетяван? Къде е стимулът офицерът, сержантът, войникът да се развиват в служебната йерархия?   - Какво е Вашето пожелание към личния състав на СКС за празника на командването?
- Преди да отправя своето пожелание, искам да използвам предоставената ми възможност да изразя своята и на Ръководството на Съвместното командване на силите благодарност към командния и личен състав на щаба, на подчинените ни военни формирования, както и на военнослужещите от българските военни контингенти зад граница за положения от тях упорит труд, висок професионализъм и чувство на отговорност за изпълнение на поставените ни задачи в пълния спектър от мисии на Българската армия. Същевременно моето пожелание към тях и техните семейства е да бъдат преди всичко здрави, да бъдат оптимисти, да не губят вяра и надежда в доброто и да проявяват постоянство и упоритост в дейността си за изпълнение на поставените ни отговорни задачи.    
Ген. Атанас Самандов: Войнишкият хляб горчи от пясък Интервю на Евгени ГЕНОВ за това дали са печалбари българските рейнджъри - Изборите са след 10 дни, г-н генерал. Как ще гласуват бойците ни зад граница? - Изпращаме в Афганистан две комисии по пет души в Кабул и Кандахар. Общо около 340 бойци от близо 450 там са поискали да гласуват. Военните ни в Косово и Босна ще пускат бюлетини в секции в посолствата. Разходите за организацията на изборите, където имаме контингенти, са за сметка на отпуснатия от правителството бюджет за изборите, но не 100%. Известна част поемаме и ние.  - Разбрах, че за година само издръжката на контингента ни в Кабул струва 13 млн. лв. Вярно ли е?  - Вярно е. Но сега разходите са по-малко, защото изтеглихме ротата, но останаха няколко малки екипа. Сумата обаче, за която говорим, щеше да е значително по-висока. Трябва да се знае, че българското правителство не заплаща всичко. Значителна част от разходите по прехраната и разполагането ни поемат САЩ. А не са длъжни да го правят. Помагат ни безвъзмездно.  - Как ще се изтеглим от Афганистан? Колко ще ни струва операцията? - Разстоянието оттам до нас не е малко, 4000-5000 км. Зависи откъде ще минем. Има няколко сухопътни маршрута. Единият е по шосе и жп линия през Таджикистан, Узбекистан, Азербайджан. Другият е през Пакистан и Катар. Но превозът по шосе и железница е рисков и по-сложен за организиране. Най-бързият вариант е по въздух, но той е и най-скъп. България всяка година плаща близо 4 млн. лв. за ползване на 65 часа въздушен транспорт със самолети С-17, които са базирани в логистичния център „Папа" в Унгария - 60 часа ползваме за транспортни услуги и 5 часа са за подготовка на нашите пилоти. Вече сме палетизирали имуществата в контейнери, готови за товарене. Направили сме и заявка до базата „Тампа“ в САЩ. Ще си приберем техниката и имуществата с американски самолети и с въпросните С-17. Ще подарим и доста неща на афганистанската армия. Вече им подарихме няколко руски автомобила „Зил", тип фургони, работилници и агрегати. Ще им дарим и двуетажна сграда, контейнерен тип, за 120 души в базата „Уерхаус" в Кабул. Харесаха я, защото е в добро състояние. Няма смисъл да си ги връщаме, защото транспортирането им е скъпо. - Колко е общо бюджетът ни за мисии? - Тази година е 49 млн. лв. За 2014 г. планираме да са около 46 млн. лв. Но винаги възникват непредвидени неща, например мисията на ЕС в Мали, където имаше размирици и гражданска война. Ние се включихме в нея през март т.г., но този разход не беше предвиден. Нашият военнотранспортен самолет „Спартан" закара дотам медицинския екип на ВМА от четирима души и 1 тон товар. Дотам и обратно курсът ни излезе 90 000 лв.  - Парите, които нашите момчета получават в Афганистан, оправдават ли риска и тежестта на службата? Чувал съм подмятания, че бойците ни били печалбари и затова ходят на мисии. Такива квалификации възмущават ли ви?  - Не ме възмущават. Просто ме вбесяват. Защото българският войник не е печалбар. Срамота е да се говори така. На година през Афганистан минават около 900 души от армията ни. Това ли са печалбарите?! Ако някой иска да изкара „лесни" пари там, да дойде при мен да го облека и ще го пратя. Животът му постоянно ще виси на косъм. Ще патрулира, конвоира и стои на пост при 40-50 градуса пек, прах ще скърца между зъбите му. Знаете ли колко получава българският войник в най-тежката ни мисия, тази в Афганистан? Редници и ефрейтори вземат по 72 евро командировъчни на ден, младши сержантите и сержантите - по 73 евро. Офицерите пък вземат с около три евро повече. Отделно, докато е на мисия, войникът взема у дома заплата и половина, заради риска. А месечното му възнаграждение е средно малко над 700 лв. чиста пара. Това е всичко. А на повечето бойци жените им са безработни. Семействата им трудно връзват двата края. Затова такива приказки ме вбесяват. Трябва да си уважаваме армията. Иначе накъде отива държавата ни. Войнишкият хляб не е лек - твърд е и е с много пясък.  - Явно ви ядосах с този въпрос. Има такива мнения, с които и аз не съм съгласен, но журналистът е длъжен да пита за всичко, което се случва.  - Преди армията беше наборна, аз й казвам народна. Хората живееха с нея, с нейните болки, проблеми, успехи. И затова войската се радваше на рейтинг 70%. В последните години, след като армията стана професионална, рейтингът й силно падна, защото хората не знаят какво става с нея. Преди всяко второ-трето семейство пращаше син в казармата. Сега поради обективни обстоятелства военната професия се капсулира и хората не са много информирани какво се случва в армията. А тя служи без много шум, без фанфари и без блясък си изпълнява дълга, зададен от политиците. Изрично подчертавам това, защото какъв да е военният бюджет, решават те. Чул съм, че за медиите добрата новина не е новина. Така ми се иска да прочета и за хубавите неща във войската, които са ежедневие. А те се отбягват. Някои казват, че войниците ни били печалбари. А знаят ли тези, които твърдят това, колко взема полският войник на мисия в Афганистан? На него му броят по 75 евро за всеки час, щом излезе извън базата да изпълнява задача. Защото се движи и действа в зона с изключително висок риск за сигурността, както и ние. Българският военнослужещ заслужава адмирации, а не подигравки.  - Анализатори твърдят, че след като излезем от кризата и икономиката живне, ако няма мисии, войската трудно ще набира платени войници?  - Не съм пророк, за да предвидя дали ще е така. Но мога да дам пример. През 2008 г., когато не бяхме в криза и имаше бум на строителството, армията го закъса за шофьори. Защото при нас служеха за 500 лв., а навън един шофьор на бетоновоз-помпа вземаше по 2000 лв.  - Покрай промените в социалния кодекс се заговори пак, че военните са с привилегии, че получават по „една шапка пари"?  - Ето фиша от последната ми заплата, можете да го публикувате (2583,25 лв. - б.а.). Аз съм със звание генерал-лейтенант - трима сме в армията. Получавам тези пари след 36 г. служба в армията, сменил съм единадесет гарнизона у нас. Бил съм по служба в три други държави на два континента, децата израснаха без мен. А сега част от задълженията ми е да отговарям за складове със стотици хиляди тона боеприпаси, горива и други имущества в 36 района на страната. Един да се взриви, знаете ли какви ще са последствията? Няма да ги описвам. Нека като мен някой известен бизнесмен или шеф на банка да си покаже фиша от заплатата. Тогава да видим чия е „шапката с парите". Тъй като често се сравняваме с другите, ще дам пример със САЩ. Заплатата на редника е 1500 долара, на старшината е 4000-7000, на лейтенанта от 2800 до 4500, а на генерал-лейтенант 14 000-17 000 долара, а ако е на реална командна длъжност - 21 000 долара. Всички заплати, на тези без редника, се увеличават за всяка година стаж. Отделно всеки месец, когато е на мисия, към заплатата на американския военен се прибавят по 225 долара за непосредствена опасност, по още 100 - за особено тежка служба, и допълнително по 250 долара за раздяла от семейството. В базите навън те пазаруват стоки без ДДС, включително последни модели автомобили и мотори. Американският войник може да си купи най-нов модел „Харли Дейвидсън" или „Крайслер" на заводски цени. Когато се прибере от Афганистан, автомобилът го чака в контейнер или на склад на адрес, който е посочил.  - Защо у нас няма дете на политик, държавник или банкер, посветило се на военната професия? На Запад, да речем във Великобритания, това е чест. Принц Хари по желание отиде да воюва в Афганистан като пилот.  - Доста философски въпрос. Но накратко - става дума за избор между духовното и материалното в живота. За какво му е на един банкер да праща сина си в армията, след като вероятно взема по 100 бона месечно. Военният брани държавата, а „бизнесменът" точи от нея печалби. Това е разликата - в смисъла и в естеството на професиите. За да си военен, трябва да си малко луда глава и да си голям патриот. Да обичаш родината и да си готов да се жертваш за нея. А банкерът готов ли е да жертва парите си за родината - видяхме какво се случи в Испания, Гърция и Кипър? - 17% са жените в армията ни. Според вас много ли са? - Спор няма. Те имат място във войската. Но моето мнение е, че реализацията им трябва да е строго профилирана. Дамите трудно могат да се реализират на чисто бойни длъжности. Как си представяте нежно крехко създание от 50-60 кг да тича с автомат и раница, тежки колкото нея, и да атакува. Веднъж като командир на Командването на оперативните сили през 2003 г. бях на проверка в дивизиона в Марино поле, до Карлово. Идва офицер и ми докладва, че от 18 гаубици, колкото е дивизионът, „12 са бременни". Става дума, че в тези бойни разчети на длъжностите, които въвеждат данните за автоматичната система за управление на огъня на артилерията „Вулкан", са жени и отсъстват по майчинство. А това се отразява върху бойната готовност. Личното ми мнение е, че жените трябва да се назначават повече на щабни и административни длъжности. - Защо е забранено мъж и жена съпрузи да са заедно на мисия? - Няма такава забрана. Но нашето виждане е, че не е препоръчително, заради риска. Ако се случи нещо, не бива децата да остават кръгли сираци.  - В контингентите ни зад граница има и дами. И при това доста чаровни. Сигурно припламват искри, има и влюбвания, все пак обстановката е фронтова. Забранен ли е сексът на мисия?  - По принцип е забранен. Но личното ми мнение е, че в секса на мисия няма нищо лошо, стига да не се използва служебното положение и да не се отразява на службата. Все пак човешко е и е естествено да има интимни контакти, когато на едно място са събрани млади хора. Имаме например случаи на влюбвания по време на мисии през 2004 г, 2005 г. и 2006 г. в пехотните батальони в Ирак и ротата в Ашраф, които у дома завършиха със сватба. Единствено за употребата на алкохол не правим компромиси.    ***   Генерал-лейтенант Атанас Самандов в момента е шеф на Съвместното командване на силите, което ръководи операциите на войската у нас и зад граница. Роден на 17.09.1955 г. в гр. Гоце Делчев. Завършил е висшето военно училище във В. Търново и военни академии в София и Москва. Преминал е през всички основни командни длъжности в армията - от командир на взвод до зам.-командващ на пехотата. Владее английски и руски. Има две деца.    
Генерал-лейтенант Самандов: Не подценяваме заплахите в Афганистан През януари следващата година изтегляме ротата от Кабул, през този декември – медицинските екипи   Рамазана мина. В продължение на 20 дни в Афганистан имаше доста голямо напрежение. Само в последната събота срещу неделя – осем ракетни атаки в Кандахар. Що се отнася до българския контингент, е имало много сигнали за коли-бомби, за мотоциклетисти, които са с взривни вещества. Всичко обаче преценявахме своевременно и вземахме съответните мерки. Определено по време на празници не е лесно. Особено сега с оттеглянето на част от контингентите на многонационалните сили, противостоящите започват да стават по-смели и по-активни, казва генерал-лейтенант Атанас Самандов – командващ Съвместното командване на силите.   - Г-н генерал-лейтенант, каква е оценката Ви за изпълнението на задачите от наскоро завърналия се в родината 22-ри контингент от Кабул?   - Задачата беше изпълнена на много високо ниво. Оценката, която мога да дам е висока. Всички се върнаха живи и здрави. Знаете, че през това време имаше посещение от президента Росен Плевнелиев. Това изискваше много труд от наша страна. Направихме така, че много малко хора знаеха за тази визита. На място организирахме посрещането, съпровождането и охраната. Впрочем тази висока оценка не е само моя. Тя е и на коалиционните ни партньори, които непосредствено отговарят за изпълнението на тези задачи на тактическо и оперативно ниво. Основната задача на нашите военнослужещи е външната охрана на периметъра на летище Кабул. Действията се извършват в четири полицейски района. Съвместно с Афганистанските сили за сигурност – на армията и на полицията, организираме охраната в тези райони. Освен това на една командна височина имаме наблюдателен пост. Знаете, че летището в Кабул е стратегически обект. От там се осъществява комуникацията с всички точки на света. Национален командир на контингента беше полковник Кирил Георгиев от дирекция „Стратегическо планиране” на Щаба на отбраната, негов помощник бе подполковник Игнат Петров, който е командир на батальон в Бригада „Специални операции”, като неговият заместник майор Божидар Бойков бе командир на Шеста рота за действие в земната зона за отбрана на летище Кабул.   - В началото на юли от Хасково за Кабул замина последната ни рота. Това означава ли, че вече се изпълнява планът за изтеглянето ни от Афганистан? Каква подготовка водите в това отношение? Доколко е сложен този процес и има ли вероятност да продължи повече от предвидените срокове?   - Да, ние имаме такъв план за трансформация на участието ни в Афганистан. До края на годината ще изтеглим нашите медицинските екипи от Испанската болница в Херат. Те са десет души. През декември ще изтеглим и част от техниката, защото до края на януари следващата година трябва да изтеглим и ротата от Кабул. Към момента няма промени в плана, създали сме необходимата организация за неговото реализиране и не очаквам промени в сроковете, независимо от сложността на процеса и постоянната промяна на обстановката в Афганистан. Трябва да отбележа обаче, че всичко това е свързано с много голяма организация и координация по сдаването и прибирането на различните видове имущества.   - От края на януари в Кабул няма да имаме нищо?   - Ще имаме национален елемент. Той ще координира нашата дейност с командването на ИСАФ.   - Министерският съвет разреши от септември тази година да изпратим 4 броя екипи от съветници (ЕС), които да заменят закриващите се оперативни групи за обучение и връзка (ОГОВ). Какъв ще бъдат техният състав и как преценявате риска от тяхното участие?   - Оперативните групи за обучение и връзка (ОГОВ) се заменят от екипи съветници (ЕС), чиито състав е приблизително един и същ. Докато ОГОВ изпълняваха задачи по ръководство и обучение на военнослужещи от щабовете на Афганистанската национална армия (АНА), ЕС ще имат по-скоро контролни и съветнически функции. Голяма част от формированията на АНА достигат ниво на комплектованост и подготовка, което ще им позволи изпълнение на самостоятелни задачи. В същото време като че ли рисковете и заплахите в дейността на ЕС се увеличават, тъй като бойци от противостоящите сили сравнително успешно проникват в структурите на армията и полицията, в резултат на което атентатите срещу коалиционните сили се увеличават. В тази връзка към всички екипи от съветници сме прикрепили и групи за непосредствена охрана. Знаете, че такъв случай имахме в нашата оперативна група в Кандахар, но благодарение на бдителността и подготовката ни не бе допуснато да бъде застрелян български военнослужещ. Там целта бе по-скоро командирът на групата.   - Продължават ли заплахите за българския контингент в Кабул и Кандахар? Какъв е Вашият анализ и какви мерки вземате в това отношение?   - На всички нас – от войника до генерала, ни е ясно, че възнвикват много рискови ситуации. Стремим се да ги предвидим, да придобиваме своевременно информация, за да вземаме най-правилните решения. Анализът на рисковете и заплахите за българските военни контингенти е постоянен процес и се извършва на базата на информациите които постъпват от разузнавателни служби и разузнавателните ни органи в зоната на операцията в реално време. Ежедневно незабавно се предприемат мерки за минимизиране на заплахите и снижаване на рисковете, които се изпращат до контингентите като мои указания. За съжаление общата оценка сочи, че на този етап рисковете и заплахите не са намалели. Обстановката се променя много скоротечно.   - Наблюдава ли се засилване на заплахите по време на религиозните празници? Как беше при скорошния Рамазан?   - Рамазана мина. Действително в продължение на 20 дни имаше доста голямо напрежение. Само в събота срещу неделя имахме осем ракетни атаки в Кандахар. Що се отнася до българския контингент, имахме много сигнали за коли-бомби, за мотоциклетисти, които са с взривни вещества. Всичко обаче преценявахме своевременно и вземахме съответните мерки. Определено по време на празници не е лесно. Особено сега с оттеглянето на част от контингентите на многонационалните сили, противостоящите започват да стават по-смели и по-активни.   - Виждате ли връзка между нашето участие в силите на НАТО и терористичният акт на летище „Сарафово”, в Бургас, на 18 юли 2012 г.?   - Преди да отговоря на този въпрос искам да изкажа съболезнования на близките на загиналите при атентата, както на израелските граждани, така и на нашия сънародник. Разследването на този терористичен акт още продължава и обявяването на резултатите като причина, извършители и организация са в отговорностите по-скоро на политическото ръководство на държавата и не бих искал да вземам отношение по този въпрос. Все пак считам, че обект на този терористичен акт беше по-скоро Израел, отколкото България, чиято територия вероятно бе избрана заради честите посещения на израелски граждани.   - Това е обществен въпрос. Има гласове, които правят такава връзка на мисиите на армията зад граница с атентата.   - Ролята на армията е много по-дълбока. Като излезете от моя кабинет, ще видите на стената изписан текстът на песента „Един завет”. В нея се казва „Един завет, Оставили са нам дедите, Велик завет, Написан с кървав меч, Деца на родний край, Пазете си земите, Бранете ги, От близо и далеч.” Стихотворението на Иван П. Йончев, по което пише музика Георги Шагунов, е от есента на 1915 г., когато се извършва мобилизацията за участие в Европейската война. Изводите, което е направило днешното ни политическото ръководство е, че има опасности и заплахи, с които трябва да се борим отдалеч.   - От септември предстои промяна на формата на участието ни в операцията на ЕС „Алтеа” в Босна и Херцеговина. Каква готовност ще има нашата армия да изпълнява задачи на командването на операцията, но вече от българска територия?   - България прекратява участието си с рота за охрана щаба на операцията в Сараево, като запазваме участието си с до 10 военнослужещи на отделни длъжности в щаба на операция „Алтеа”. България е декларирала рота за резерв на операцията, която вече е преминала необходимата подготовка и от началото на септември ще бъде в готовност за използване. Тя ще бъде дислоцирана на територията на страната и при необходимост може да бъде развърната на територията на Босна и Херцеговина. От 22 август започна предислоцирането на ротата ни от Сараево за България. До 3 септември тя трябва да е у нас. Остават само тези 10 офицери в щаба на операцията. Това е решение на нашето правителство и ние го изпълняваме.   ***   Генерал-лейтенант Атанас Самандов е роден на 17 септември 1955 г. в Гоце Делчев. Завършил е Висшето военно училище „Васил Левски” – Велико Търново, Военна академия „Г. С. Раковски” и Генералщабна академия в Москва. Службата си като офицер от Българската армия започва през 1977 г. в Елхово. През годините последователно преминава през всички командни длъжности от командир на взвод до командир на мотострелкова дивизия. От 2001 до 2004 година заема висши командни длъжности – командир на Силите за специални операции и командир на Командването на оперативните сили и подготвя първите батальони от Българската армия за участие в операцията на коалиционните сили в Ирак. В периода 2006 – 2008 г. е последователно началник на щаба на Сухопътните войски и заместник-командващ на Сухопътните войски.
От 1 юли 2009 г. е командващ на Съвместното оперативно командване, а след 1 юли 2011 г. е назначен за Командващ на Съвм
eстното командване на силите. За дългогодишната си служба в редовете на Българската армия генерал-лейтенант Самандов е награждаван от министъра на отбраната и началника на Генералния щаб на БА с награден знак „За вярна служба под знамената”- II и I степен, поименно лично оръжие и други предметни и морални награди. Генерал-лейтенант Самандов владее английски и руски език.  
Генерал-лейтенант Атанас Самандов: Запазваме младите кадри
Бъдете оптимисти, пожелава командващият на Съвместното командване на силите на личния състав за празника на СКС - 1 юли

- Господин генерал-лейтенант, с каква равносметка за последния едногодишен период Съвместното командване на силите (СКС) посреща своя празник – 1 юли?   - Равносметката за една година усилен труд е: изграждане на един оперативно сглобен щаб със способности да планира, провежда и осигурява съвместни операции по трите мисии на въоръжените сили. Това постоянно го доказваме с нашата дейност по управлението на българските контингенти зад граница в операции на НАТО, Европейския съюз и ООН в Афганистан, Косово, Босна и Херцеговина, в Либерия и край бреговете на Сомалия.
СКС е водещо и при провеждането на операции за подпомагане и защита на населението у нас. Със сигурност вашите читатели си спомнят за тежката зимна обстановка и оказаната помощ от различни модулни формирования от Българската армия през първото тримесечие на тази година. За по-малко от денонощие се достави и постави временен мост на мястото от отнесения от река Владайска. Съществен е и приносът в подкрепа на населението за дълбочинното прочистване от невзривени боеприпаси в района на Челопечене. Най-пресният случай е край с. Лозенец, област Ямбол, където буквално от следващия ден след инцидента СКС изпрати офицери за оказване на помощ на държавната и местна администрация за ликвидиране на последствията в складовата база за съхранение на боеприпаси „Стралджа-Мараш”.   Планираните и внезапно възникнали задачи пред СКС се изпълняваха в оказаните срокове и със завиден професионализъм от личния състав. Основните усилия в СКС през настоящата и следващата година са насочени към постигането на пълни оперативни способности, чрез привеждане на документите по оперативно планиране в съответствие с измененията в структурата, състава и новите функции и задачи на СКС, интегрирането между различните щабове, изучаването и прилагането на новите разработки на НАТО в областта на планирането на операциите. Ще продължи нашият стремеж за подобряване на дейността по непосредствената подготовка, развръщането, осигуряването и осъществяването на националния контрол на формированията, договорени с НАТО, военните структури на Европейския съюз.
- Какви са новите функции на СКС, което зае по-висока позиция във военната йерархия спрямо видовете въоръжени сили в изпълнение на Бялата книга за отбраната?   - Промяната в Закона за отбраната и въоръжените сили, която гласи, че командирите на видовете въоръжени сили са непосредствено подчинени на командващия на СКС, спомогна да се регламентират ясно взаимоотношенията в командната верига, като щабът на СКС и щабовете на СВ, ВВС и на ВМС са функционално интегрирани в единно оперативно ниво за управление. Водещата ни роля в тази структура наложи СКС да осъществява ръководни функции и дейности, които са общи за трите командвания - съвместно разузнаване, операции, логистика и комуникационно-информационна поддръжка. За осъществяване на тези функции при планиране и провеждане на съвместни операции, част от планиращите органи на щабовете на видовете въоръжени сили се привличат в работата на щаба на СКС. Също така Командването подпомага отделните командири на видовете въоръжени сили при планиране на техните самостоятелни операции.   - Кои са основните предизвикателства в работата на СКС в новия формат?   - Задачите са в три основни направления. Едното е постигане на пълна оперативна готовност от СКС за планиране и водене на съвместни операции. За тази цел през годината са планирани и се провеждат щабни тренировки с участието на офицери от трите вида въоръжени сили. Процесът ще завърши през есента с тристепенно командно-щабно учение. То ще се ръководи от Щаба на отбраната. Освен това под ръководството на СКС се провеждат комплексните тренировки на КИС на БА, които имат за цел да изградят единна комуникационно-информационна система на оперативно и тактическо ниво.   Другото направление е формиране, подготовка, осигуряване, развръщане и управление на контингентите от въоръжените сили за участие в операции и мисии извън страната. Третото направление е планиране, провеждане на подготовката и ежедневната дейност в СКС и подчинените формирования.
Усилията ни през настоящата и следващата година са насочени за съхраняване на наличните способности, освобождаване от ненужните такива, както и адаптиране на организацията и подготовката на декларираните формирования.   Едно от големите предизвикателства е разработването и изпълнението на План-програма за периода 2012-2017 г. за приоритетно и поетапно привеждане на инфраструктурата в съответствие с изискванията за взриво и пожаро-безопасност и охрана на складовите райони и обекти за съхранение на боеприпаси, ГСМ, запалителни, взривни и опасни вещества във военните формирования.   Друг голям проблем са натрупаните излишни боеприпаси, които се съхраняват основно в базите на бригада „Логистика”. За тях се ангажират големи складови райони за съхранение, човешки ресурс за охрана и поддръжка и се разходват значителни финансови средства. Въпросите по освобождаването от излишни материални средства и утилизацията на излишните боеприпаси от базите на бригада „Логистика” пряко рефлектират в ежедневната дейност на СКС и оказват влияние на процеса на преструктуриране и изграждане на бригада „Логистика”.
Нека да отбележим, че СКС координира използването на летателните ресурси на програмата за стратегически въздушен транспорт – SAC C-17.
Като предизвикателство пред СКС за настоящата и следващите две години стои и въпросът с успешното формиране на националния мобилен модул по КИС (DCM) и изграждането на инфраструктурата за неговото разполагане в района на Мобилната КИС – Горна Малина. Попълването на модула с личен състав и неговата езикова подготовка са национална отговорност и са сред приоритетните задачи в СКС. Предизвикателство е и амбицията на СКС за изграждане на Национален център за управление при кризи на базата на НВУК „Чаралица”.   Основна задача на СКС е чрез лабораторията, която е на подчинение на Центъра в гр. Банкя, да се извършва периодичен радиометричен и химичен контрол на проби от въздух, вода и почва, както и анализ и оценка за екологичното състояние на райони. Унищожават се токсични химически вещества в лабораторни условия и се разработват технологии и методики за унищожаването им. Доказателство за уникалните способности и високия професионализъм на личния състав на формированието е все по-честото му привличане за изпълнение на задачи в помощ на органите на централната и местна власт и други граждански организации.   - Какви организационно-щатни промени настъпват в СКС от 1 юли тази година?   - През 2012 г. е планирано извършването на реорганизация на 10 военни формирования от бригада „Логистика”. Организационно-щатни промени ще бъдат извършени в осем военни формирования чрез изменение в действащите длъжностни разписания и намаление на личния състав. Ще бъде реорганизирана ремонтната база за въоръжение и техника в София по ново длъжностно разписание за мирно и военно време. Пълна ликвидация ще бъде извършена в базата за съхранение на излишни авиационни средства в с. Ново Ботево. Освен това, считано от 1 декември, ще бъде извършена частична ликвидация на една база за съхранение на средства за инженерно въоръжение. Цифровото изражение на посочените промени е редуциране на около 50 длъжности.   Нашите сметки показват, че за тази година извършването на съкращения няма да доведе до проблеми, свързани с личния състав. Съкращаването на длъжности ще се извърши за сметка на вакантни такива във военните формирования, а там където има назначени военнослужещи или цивилни служители вече са им предложени длъжности в други военни формирования.
По-болезнени ще са следващите две години, когато трябва да се редуцира личния състав с близо 1300 души. Затова в Командването правим всичко възможно този процес да бъде по-малко болезнен. Считам, че за това е необходимо активна работа от страна на командирите и началниците от всички степени. Ще се разработят и обявят точни и ясни критерии при съкращаване на длъжности, като се отчитат задачите на формированията. Смятам за целесъобразно да предложим на министерството на отбраната корекция в графика за трансформация на бригада „Логистика”. Според мен е необходимо да завърши процеса на утилизация и освобождаване от излишните боеприпаси и видове имущества и едва тогава да се пристъпи към редуциране на личния състав. По този начин освобождаването на личния състав ще стане по своя естествен път - първо да бъдат освобождавани придобилите право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, което от своя страна да доведе до запазване на младите кадри и до създаване на необходимата за тях мотивация.   - Какво ще пожелаете на личния състав на СКС за празника?   - Най-напред искам от името на ръководството на СКС да благодаря на личния състав от Командването и от подчинените ни формирования за положените от тях усилия през настоящата година за изпълнение на поставените задачи. Специално искам да изразя и нашата благодарност към военнослужещите от военните ни контингенти, участващи в операции и мисии извън територията на страната. Искам да изразя своята благодарност и към командирите от всички нива във видовете въоръжени сили за съвместната работа. На личния състав на СКС, на подчинените ни военни формирования и личния състав на българските военни контингенти пожелавам здраве, лично и семейно щастие, жизнени сили и търпение, постоянство и упоритост в изпълнението на поставените ни отговорни задачи. И най-важното - бъдете оптимисти!
*** Визитка   Генерал-лейтенант Атанас Самандов е роден на 17 септември 1955 г. в Гоце Делчев. Завършил е Висшето военно училище „Васил Левски” – Велико Търново, Военна академия „Г. Ст. Раковски” и Генералщабна академия в Москва. Службата си като офицер от Българската армия започва през 1977 г. в Елхово. През годините последователно преминава през всички командни длъжности от командир на взвод до командир на мотострелкова дивизия. От 2001 до 2004 година заема висши командни длъжности – командир на Силите за специални операции и командир на Командването на оперативните сили и подготвя първите батальони от Българската армия за участие в операцията на коалиционните сили в Ирак. В периода 2006 - 2008 г. е последователно началник на щаба на Сухопътните войски и заместник-командващ на Сухопътните войски.
От 1 юли 2009 г. е командващ на Съвместното оперативно командване, а след 1 юли 2011 г. е назначен за Командващ на „Съвм
eстното командване на силите”. За дългогодишната си служба в редовете на Българската армия генерал-лейтенант Самандов е награждаван от министъра на отбраната и началника на Генералния щаб на БА с награден знак „За вярна служба под знамената”- II и I степен, поименно лично оръжие и други предметни и морални награди. Генерал-лейтенант Самандов владее английски и руски език.

 
  - Г-н генерал, каква е обстановката в Кандахар?   - Нормализира се, току-що разговарях с командирите. Хората от екипа, попаднал вчера в престрелката, вече са в база LIndsey.   - Разбра ли се вече що за човек е бил нападателят?   - Афганистански войник.   - Навярно внедрен от талибаните?   - Не знам дали е внедрен. Но е ясно, че целта му е била да всее недоверие между нашите и местните.   - Той обучаван ли е от българските инструктори?   - Не. Нашите инструктори обучават не войниците, а техните командири. Тези тимове са известни с абревиатурата OMLT и действат на две нива - по-малките на ниво батальон, а по-големите - на гарнизонно ниво. Състоят се от 15-20 човека - половината са офицери, а другата половина - войници, които изпълняват охранителни и логистични функции.   - Какво са търсели нашите в база Hero?   - По принцип те са дислоцирани в база LIindsey, а в Hero са пристигнали, за да обучават местни командири. И двете бази се намират на около 3 км от основната база - летище Кандахар. Когато пристигат на място, получават информация от афганистанец - зам.-командир на логистичния батальон, че е налице напрежение и се очаква ескалация. Нашите бързо съобразяват, защото вече знаят какво е станало предния ден в Кабул, и веднага тръгват обратно към машините. Някои вече са били вътре, други са се подготвяли за качване. В този момент започва стрелбата. Нашият отговор не е с бордова картечница, както се писа, а с обикновен “Калашников”, модел AKM-47. Стрелял е боец, който е бил на мястото на куполния мерач. Разполагам с имената на хората, от кои поделения са, но не мога да ви ги дам от съображения за сигурност.   - Какви машини са използвали българите?   - Машини от типа МРАП. Това са много надеждни бронирани машини с американски двигатели, но израелска разработка. Отличават се с достатъчно дебела броня, която спира не само куршумите на леко стрелково оръжие. По-важното обаче е V-образното дъно, което разпилява евентуална експлозия отдолу. Докато плоското дъно на старите бронемашини поемаше удара и пораженията обикновено са жестоки. Освен това бойците ни разполагат и с машини от типа "Пясъчна котка", които също са снабдени с V-образно дъно. Имаме и бронирани джипове мерцедеси и американски хамъри.   - Вярно ли е, че тези инструкторски тимове ще се изтеглят през есента?   - Не. Те ще останат най-дълго от всичките ни формирования в Афганистан. През септември тимовете ще се трансформират от обучители в съветници. Защото сега дори вземат пряко участие в управлението на афганистанските части. От есента няма да се намесват в планирането, организирането и провеждането на операциите. Ще се разчита главно на афганистански офицери, които вече са придобили някакви оперативни способности и могат сами да управляват. Вече са история случаи като този, в който подп. Митев, наш офицер, трябваше да поведе техен батальон от Кабул в Кандахар. 800 км бяха изминати за цял месец. А пътуваха 500 човека на 202 автомобила.   - Може ли да се счита, че инструкторите са изложени на по-голям риск в сравнение с ротите, които пазят летищата на Кандахар и Кабул?   - Нещата са различни и всичко зависи от ситуацията. В Кабул патрулират, там на пътя ги дебнат засади, коли бомби, импровизирани взривни устройства, които може да са скрити както в обикновен "полегнал полицай", така и в невинно захвърлена тръба. В Кандахар пък може да са подложени на комбинирани атаки. Най-известната започна с няколко ракети за паника и отклоняване на вниманието. В същото време трактор, пълен с амониева селитра и керосин, гайки и пирони, бе взривен дистанционно на подхода към аерогарата. Накрая няколко групи от талибани едновременно атакуваха слаби места в оградата на летището. И трябва да кажа, че българските бойци удържаха всички фронтове и не се огънаха нито веднъж. Затова адекватните им действия бяха високо оценени от коалиционните партньори.   - Отчитаме ли горчивия опит от Кербала?   - Взели сме си поуки от всяка грешка. Гледаме да сме винаги 2-3 хода напред. Защото в Афганистан сме изправени пред асиметрични бойни действия. Там не можеш да пуснеш артилерията или авиацията. Новата ситуация, в която сме изправени, определя какво да бъде оборудването - жилетки, каски, очила, какво да е въоръжението - примерно снайпери и пистолети за бърза стрелба, какви да са транспортните средства - споменатите вече машини от типа МРАП.
- Ген. Самандов, военният министър Аню Ангелов заяви днес (б.р. - вчера), че сме имали предварителна информация от разузнаването на НАТО за стрелбата срещу нашите рейнджъри в Кандахар. Колко сигнала сте имали за атаки по Великден?   - Защо мислите, че имаме и боравим само с разузнавателна информация от НАТО? Ние имаме и наше разузнаване. Информацията, която имаме, постъпва ежедневно. Така че сами разбирате - след тежката зима и започването на пролетта, нашите противници също имат планове. Активизираха се, но трябва да кажа, че си имаме източници, от които получаваме данни.   - Каква беше информацията за атаката в Кандахар, тъй като разбрахме, че нашите момчета там са били готови за огъня?   - Трябва да ви кажа, че имахме информация не само за Кандахар, но и за столицата Кабул. Обикновено данните, които ни се предоставят, са по-обобщени. Например група в състав между 20 и 40 човека има готовност да извърши чрез отделни клетки удари по административни сгради, бази, по други обществени постройки, като посолства и т. н. Най-вероятно биха нападнали с автомобили, мотоциклети, ракети, стрелково оръжие. Винаги в разузнаването се говори с термина „най-вероятно". Сами разбирате, че може и да стане, но може и да не стане. Точно такава информация придобиваме.   - За конкретния случай в Кандахар какво са ви предупредили?   - Нашият командир там е бил предупреден от заместник-командира на логистичното командване, където нашите момчета изпълняват задачи по обучение на военнослужещи от регионалното логистично командване. По-скоро става въпрос за обучение на техния команден състав по планиране, организиране, провеждане на различни мероприятия и ги подпомагат в изпълнението на всички тези задачи.   - Министър Ангелов обяви, че се е знаело колко човека ще атакуват базата. Действително ли знаехте, че ще бъде един терорист?   - Специално за този случай не сме имали конкретна информация дали ще са един или двама. Когато военните си говорим, се разбираме на друг език. За цивилните хора понякога е трудно да ни разберат (смее се). Имахме информация например за Кабул, че там ще действат групи, които вероятно имат и хора в Кандахар. Очакваха се атаки на различни места, дали ще са в база “Неrо” („Герой"), дали ще са на самото летище, дали ще бъдат в южния, северния или западния му край, или на гейт 1 или гейт 4, дали ще са с превозни средства или с ракети, това са просто някои от многото предположения.   - Терористът е бил с униформа на афганистанската армия. Какво сочи разследването ви до момента - той бил ли е действително военен, внедрен от талибаните, или е откраднал униформата?   - В момента се прави едно общо разследване от афганистанските власти, но и ние си имаме наше. Всичко ще се уточни. Но в практиката на противника влиза да внедряват хора в армията и полицията и при определени моменти да бъдат задействани.   - Какво показва разследването към момента, откъде е бил терористът?   - Към момента данните, които сме събрали, сочат, че той е бил от афганистанската армия. Военнослужещ е бил.   - Предполагам, че дълго време са го обучавали нашите бойци и вишката му е била близо до техните?   - Искам чрез вас да обясня, че не е вярно, че е стреляно от вишка. Ще ви разкажа точно какво е станало, за да няма повече спекулации и близките на момчетата да се успокоят. След като нашият командир е бил предупреден за евентуални атаки, е отишъл до щаба с американски колега. Получил е информацията, поставил е команда на личния състав да се качат по машините. Една част от военнослужещите са го направили. Той също е подходил към една от бронираните машини, в това време е почнала стрелбата. Шофьорът му е отворил вратата, за да влезе по-бързо, но командирът е заобиколил отляво, тъй като куршумите идвали отдясно. Прибрал се е в машината. А на този огън нашите момчета веднага са отговорили.   - С какво е стрелял афганистанският войник?   - С автомат „Калашников”, но бордовият картечар на машината също е стрелял и е поразил противника. После нашите хора по най-бързия начин са се оттеглили. Единственото, което е пострадало при стрелбата на афганистанеца, е задната лява гума на машината, която се е спукала.   - Колко българи е имало на мястото на стрелбата?   - На мястото е имало точно 9 военнослужещи. Аз разговарях с техния командир няколко пъти вече. Всичко е нормално и спокойно. Посетени са от психолог за всеки случай, но състоянието им е добро, както физическото, така и психическото. Те са професионалисти. Някои имат по две-три мисии зад гърба си, за други е първа, но подготовката им е на ниво и мисля, че всичко е наред.   - Каква според вас е била целта на терориста - да убие войник или специално да порази български войник?   - Донякъде целта е постигната. Може би по този начин се цели да се получи едно недоверие между колегите, които обучаваме от 205-и корпус и българския контингент. Сами разбирате, че сега като започне да се търси кой е стрелял, за какво е стрелял, ще се създаде напрежение.   - Имах предвид дали е искал да порази българин или просто войник от НАТО?   - Нямам представа, но е факт, че е стреляно по българи. Възможно е някой да го е провокирал или пък някой да му е поставил задача да стреля. Казах ви, че най-голямата провокация е да се създаде напрежение между партньорите. А има и друго. Повечето хора смятат, че става въпрос само за талибани, но не са само те. Има и други организации.   - Какво е състоянието на българските бойци? Питам ви, защото техните близки се притесняват.   - Бих споделил с тях, че нашите момчета са в добро морално и физическо състояние. Здрави са, не са притеснени. В момента са на изчаквателна позиция, след което ще пристъпят към изпълнение на задълженията си. Нека близките им да не се тревожат.   - Талибаните тепърва ще засилват атаките или ще се успокоят?   - Пролетното настъпление се очакваше. Предполагам, че офанзивата сега започва. Дай боже, да няма тежки ситуации. Но анализът, който направихме и след атаките в Кабул, показа, че афганистанските сили за сигурност имат капацитет да се справят. Допреди една-две години при такива случаи се намесваха коалиционните партньори, най-вече американците и англичаните, в борбата с такива групи, а сега съвсем успешно се справиха от полицията и армията.   - Колко атаки е имало срещу български рейнджъри в Кандахар през миналата година?   -109.   - В момента тече ротация в Кандахар. Колко българи има в момента там?   - Там има 1029 човека. Тази бройка осигурява и по-голяма сигурност, но същевременно и по-голяма отговорност. Нали знаете, че когато на едно място се събират повече хора, техника и въоръжение, вероятността за поражение е по-голяма. Но са взети всички мерки и няма от какво да се притесняват близките им. Обикновено ротацията отнема около 3-4 седмици. При нея се предава опитът от единия контингент на другия.   - Колко са българските инструктори, които обучават военната част на афганистанския стрелец?   - 26 човека. Те са предварително обучени да не провокират по никакъв начин агресия и напрежение сред колегите си. В тази група има две подгрупи. В едната са офицери, които учат афганистанските колеги как да планират, организират и провеждат учебния процес и целия войскови живот. Донякъде ги подпомагат. Другата група са момчета, които изпълняват задачите по защита именно на офицерите.   ***   Това е той: • Роден е на 17 септември 1955г. в Гоце Делчев. • Завършил е Военна академия „Г. С. Раковски" и Генералщабната академия в Русия. Започнал е кариерата си като командир на взвод и е преминал през всички стъпала във военната йерархия • През 2008-2009 г. е бил зам.-шеф на пехотата, след което е назначен за командващ на Съвместното оперативно командване. В момента оглавява Съвместното командване на силите (СКС). Това е структурата в армията, която отговаря за мисиите ни зад граница. Владее английски и руски език.   ***
Генерал-лейтенант Атанас Самандов: Ще изтегляме техниката от Афганистан
- Повишена ли е бойната готовност на нашия контингент в Кандахар, след като преди дни американски войник разстреля 16 мирни жители?   - Самият инцидент не се случи в Кандахар, а в окръг Панджуай. Имаше прогнози и очаквания за влошаване на обстановката, но тя остана сравнително спокойна. Нямаше демонстрации. Като цяло инцидентът намери по-голям отзвук в медиите. Нашето командване постоянно следи ситуацията в Кандахар. Винаги сме готови да предприемем марки за повишаване на сигурността и безопасността на нашите бойци.   - Съвсем наскоро и в Кабул се създаде подобна ситуация, защото в една от базите на международните сили бе изгорен Коранът. Имаше ли риск за ротата ни там?   - Напрежението в Кабул тогава се повиши изключително много. Българската рота охранява външната зона на летището, което е стратегически обект, и извършва патрулиране в града. Афганистанската столица е разделена на 19 полицейски района, а ние сме концентрирани в 4 и патрулираме именно в тях. Заради голямото напрежение командването на международните сили реши афганистанската армия и полиция да поемат за известно време в свои ръце
сигурността на града. В същото време ние ограничихме дневните и нощните патрули на войниците ни. Сега обстановката в Кабул се нормализира.
- Бил съм в Афганистан и наши бойци са ми разказвали, че тях ги пази не толкова бронята, а българското знаме, което се вее на бойните машини. Защото местните се отнасяли с голямо доверие към нас. Дори племенните вождове давали указания да не нападат машини с родния трикольор. Вярно ли е?   - Мисля, че има истина в това, което са разказвали бойците. Българските командири изпитват изключително голямо уважение към религиозните обреди, обичаи и нрави на афганците. Гостуват на племенни вождове, в общини и селца, даряват одеяла, имущество, учебни пособия, тетрадки за децата. Ще ви дам следния пример: полк. Димитър Шивиков, преди да замине на мисия в Афганистан, взе от мюфтията в Пловдив 10 Корана и ги подари на местните религиозни водачи. Това им направи много голямо впечатление.
- Каква е числеността на контингента ни?   - В Кабул ротата е близо 260 души, а в Кандахар - 350. Тя също охранява летището на коалиционните сили. Отговаря и за контролно-пропускателен пункт, през който влизат афганци, наети на работа в базата. Оттам минават средно на ден около 1200 души и 200-300 автомобила. Всичко се проверява внимателно. Отделно имаме и военна полиция, наши военнослужещи в различни щабове, координационни центрове, съветници и в групи за обучение на афганистанската армия. А в испанската полева болница в Херат служат 10 наши медици. Общо в Афганистан българското военно присъствие е около 620 души.   - Кога и как ще започнем да се изтегляме оттам?   - Правителството прие стратегия за трансформация на нашето участие в Афганистан. До края на годината изтегляме медицинския екип в Херат. В началото на 2013 г. трябва да върнем ротата от Кабул и ще останем само с тази в Кандахар. Тя трябва да се прибере окончателно до края на 2014 г. След тази дата предполагам, че българското военно присъствие ще се сведе и ограничи до общо 5 групи за подготовка на афганистанската армия в състав до 100 души.   - А какво ще правим с техниката? Как ще я приберем?   - В Афганистан имаме 96 броя бойна и транспортна техника. От тях 51 машини са наши, национални, останалите 45 са на САЩ. Те са ни предоставени само за времето на мисията и когато приключим, трябва да ги върнем. Предстои да изготвим план за предислоцира-не на част от техниката, боеприпасите, въоръжението и свързочното имущество на родна земя. Ще направим много точни разчети със съюзното командване, за да ни окаже помощ. Има идея част от машините, които са наша собственост, да не ги товарим, а да ги подарим на афганистанците. Това са работилници на автомобил ЗиЛ-130.   - По въздух или по вода ще я прехвърляме у нас?   - В края на годината започваме да изтегляме техниката с авиация. Транспортирането е много скъпо. Не е по възможностите ни, затова ще го извършат САЩ.   - Доколкото знам, те поемат и значителна част от разходите ни за издръжка на контингента?   - В Афганистан всичко трябва да си плащаме сами  за изхранването на личния състав, за настаняване, за вода, за електричество, за тоалетни и други битови разходи. Всичко това гълта много средства и затова американците и сега поемат 80% от тези наши разходи. Без тяхната помощ трудно бихме се справили.
- Колко е бюджетът за мисиите ни?   - За 2012 г. е 64 млн. лв. Ние си плащаме изцяло само оборудването на контингентите с оръжие, каски, бронежилетки, дрехи. Командировъчните и заплатите също са наше задължение. Плащаме и остатъка от 20% за битови разходи там, за които вече казах.   - Вярно ли е, че до края на годината ще се изтеглим от Босна и Херцеговина?
- Искам да подчертая, че това са само намерения. Няма политическо решение. Когато бъде спуснато, ще го изпълним. Сега наша рота от 90 души охранява база „Бутмир" в Сараево, където е щабът на операция „Алтеа". Идеята е последната рота да служи в Сараево до края на септември, след което я връщаме. Предвиждаме от октомври да имаме в щаба на операцията само 10 наши представители. Предвиждаме още и наша рота да се включи в състава на междинен регионален резерв.   - Какво означава това?   - Това означава тук, у нас, да имаме боеготова рота от 120 души. В случай на необходимост, ако командващият операцията подаде сигнал, тя трябва да се изнесе до Босна и Херцеговина и да изпълнява задачи.
- Имаме ли още хора в Ирак? - Там вече нямаме нито един военен. Последните двама ги изтеглихме преди два месеца.
- Колко наши бойци са преминали досега през мисии в най-горещите точки на света?   - Общо досега в мисии зад граница са служили около 16100 бойци. От ВМС са 804, от BBC -285, от ВМА - 576, от МО и пряко подчинени на него военни формирования - около 1120 души. Всички останали са от пехотата.
- Г-н генерал, получавате ли бонуси? Отговаряте за хиляди военни, за бойна техника за милиарди, за десетки складове с боеприпаси. Само един ако гръмне - отнася цял град?   - В армията никой не взема бонуси. Служим на държавата и живеем на една заплата. Аз съм третият по ранг в йерархията на армията. Ето ми фиша от заплатата през януари (показва го - б.а.) - чисто, като ми се приспаднат данъците, тя е около 2000 лв.   ***   Ген. Атанас Самандов е роден на 17.09.1955 г. в гр. Гоце Делчев. Завършил е Висшето военно училище във Велико Търново, Военната академия в София и Генералщабна акадеахия в Москва, Русия. От 2001 до 2004 г. заема висши командни длъжности - командир на силите за специални операции и командир на командването на оперативните сили и подготвя първите батальони зa участие в операцията на коалиционните сили в Ирак. От 1 юли 2011 г. е назначен зa командващ на Съвместното командване на силите. Удостоен е с награден знак „За вярна служба под знамената"- II и I степен, поименно лично оръжие и др. Владее английски и руски език.
Въпрос № 1: Да започнем с най-новото – резултатите от подготовката, войсковия ред и дисциплината в СКС през учебната 2012 г. Какво показва анализът? ОТГОВОР: Анализът показа, че с всяка изминала година Съвместното командване на силите повишава своите оперативни способности за изпълнение на възложените му функции и задачи.  Конкретните резултати са:   - Извършени бяха  организационно-щатни и структурни промени, свързани с разформироване, реорганизиране, формиране и преподчиняване на 11 военни формирования (10 от състава на бригада „Логистика” и НВУК „Чаралица”). - Повиши се подготовката на офицерския състав в щаба на Командването за  планиране и водене на операция на оперативно ниво и достигане на оперативна съвместимост с щабовете на видовете въоръжени сили. - За периода от януари до ноември 2012 г. бяха изпълнени 193 мероприятия по оказване на помощ на населението на територията на страната, в които са участвали над 2800 души и над 500 единици техника.  - Българските военни контингенти и военнослужещи, участващи в операции и мисии извън територията на страната, в Афганистан, Босна и Херцеговина, Косово, Грузия, операциите „Аталанта”, „Актив индевър” и “Ocean Shield” успешно изпълниха поставените им задачи. Доказателство за това са и високите оценки, които дадоха нашите коалиционни партньори и особено водещите нации в коалициите.  -  Създадени бяха всички необходими условия за дългосрочно и безопасно съхранение на заповяданите количества оперативни и войскови запаси за Българската армия, както и за извършване на регламентните работи и опресняване на съхраняваните материални средства във военните формирования от състава на бригадата „Логистика”. -  През периода беше осигурено наземното обслужване и организирано изпълнение на гранични и митнически процедури на територията на страната на 151 полета, превозващи 4541 души и 421 тона материални ресурси. - Изградената КИС на Съвместното командване на силите и пряко подчинените формирования, контингентите от въоръжените сили и системата за оповестяване функционираше нормално, изпълняваше изискванията на системата за командване и управление и осигуряваше необходимия непрекъснат информационен обмен.  - През годината броят на допуснатите инциденти в СКС, подчинените формирования и контингентите е 21, като 6 от тях са допуснати в контингентите зад граница и 15 са в подчинените формирования. В сравнение с 2011 г. (11 инцидента) инцидентите, допуснати от контингентите през 2012 г., са  намалели с 46%. Въпрос № 2: Какви мерки са набелязани за усъвършенстване на подготовка? Отговор: През новата учебна 2013 година с цел оптимизиране на подготовката се формулираха изискванията, целите, формите и необходимите за постигане крайни резултати.  За тази цел са планирани:  - Мероприятия, целящи осигуряване на сглобеноста на щабовете и формированията за  подобряване на оперативната съвместимост, и интегрирането на подготовката на щабовете и формированията от Въоръжените сили с други структури от Министерството на отбраната, както и със съответните органи на НАТО, Европейския съюз, съюзнически армии и коалиционни партньори. - на следващо място акцентираме основно на процеса за извличане на поуки от практиката и натрупания вече опит за усъвършенстване на подготовката като цяло. ВЪПРОС № 3: Повече от две години и половина Съвместното командване на силите работи като интегрирана структура, обединяваща командването на оперативните сили и бригада "Логистика". Какво надделява като извод и равносметка от досега свършената работа? ОТГОВОР: Командването е постигнало сглобеността и способностите, необходими за изпълнение на функциите и задачите, регламентирани в ЗОВС. Към момента е постигнато високо ниво на съгласуваност в дейностите и взаимодействие с командванията на видовете ВС. Работим с идеята, че сме едно цяло. - Обединяването на СОК с Щаба по осигуряване и поддръжка даде възможност за по-оперативно използване на материалните ресурси, както за осигуряване на българските контингенти зад граница, така и за логистично осигуряване на военните формирования от БА. - От друга страна през изтеклия период трябваше да бъдат решавани много въпроси, свързани с преструктурирането на бригада „Логистика”, предислокацията на значителни количества материални ресурси, съхранението на бойните припаси и тяхната утилизация, осигуряването на изпълнението на целите на сили и изграждане на декларираните логистични формирования. - Съвместяването на двата логистични органа, ЩОП и този от СОК, води до постигането на по-голяма оперативност при планиране, разпределение и използване на ресурсите за отбрана, разпределени по мисии на ВС. Така се постига  единност на решенията, вземани в областта на логистичната поддръжка и се избягва дублирането на функции и отговорности. Затова считам, че този процес доведе до подобряване не само на системата за логистично осигуряване на контингентите (по време на подготовката им и при участие в мисии), но и на системата за логистично осигуряване на БА, като цяло. Въпрос № 4: Очаква се ротата ни в Кабул да се изтегли окончателно през месец март? Колко ще останат до края на 2014 г. в Афганистан? Отговор: Съгласно планираното транформиране на участието на Въоръжените сили на Република България в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността ( ISAF)  до 31.01.2013 г. окончателно ще изтеглим ротата за действие в зоната за отбрана на летище Кабул, като ще се завърнат до 170 военнослужещи.  До края на 2014 г. в Афганистан ще останат до 425 военнослужещи, както следва:
  • в района на Кабул – до 85 военнослужещи;
  • в района на Кандахар – до 340 военнослужещи.
Въпрос № 5: Как ще се организира изтеглянето на техниката ни от Кабул? Каква част ще бъде предоставена, какви машини ще останат там за нуждите на местната армия. Отговор: В съответствие с разработения „План за трансформиране на българския военен контингент, участващ в операцията на НАТО в Афганистан” са изготвени необходимите разчети и заявки за изтеглянето на техниката от Кабул. В настоящия момент тече процесът на завръщане на техниката и материалните ресурси на ротата в Кабул. Планирано е основната част от техниката да се завърне с полети на С-17 от програмата за стратегически въздушен транспорт – SAC.  От числящата се на контингента ни в Кабул техника до територията на страната са транспортирани повече от половината колесна бронирана техника. Останалата част от техниката е в процес на предислокация за контингента ни в Кандахар. За прибиране в страната остават няколко единици, които ще бъдат изтеглени с ротацията на контингента в Кандахар. - С решение на Народното събрание през юли 2012 г. бяха дарени 3 единици специална ремонтна техника на афганистанската армия. Въпрос № 6: Според изчисленията около 12.8 млн. лв. е струвала през миналата година издръжката на пехотната рота в Кабул – това ли беше оптималната сума, достатъчна ли беше тя за да се осигуряват войниците ни в афганистанската столица? ОТГОВОР: Да, сумата посочена като поддръжка на ротата в Кабул е осигурила плащанията ни „Национална отговорност” и „Споделените разходи” на контингента ни. ВЪПРОС № 7: Сред най-големите предизвикателства за СКС от 1 юли 2011 г. досега бяха управлението и осигуряването на контингентите зад граница, съхранението на боеприпаси, работата на полевата Комуникационно-информационна система. Как се справихте с тези сложни и огромни по обем задачи? ОТГОВОР: Осигуряването на контингентите зад граница беше и към настоящия момент е трудна задача, поради редица причини. Основно те са породени от изискванията на коалиционните ни партньори, степента на риск, при който се изпълняват задачите и не на последно място ограничените финансови средства. За комплектоването им с всички материални средства и най- вече с военна техника, въоръжение и боеприпаси се извърши огромна по обем работа.  Към настоящия момент са придобити нови модерни образци въоръжение и боеприпаси за тях, отговарящи на стандартите на НАТО, включително нови оптически прибори, последно поколение термовизионни мерници и системи за нощно наблюдение. Съхранението и обслужването на въоръжението и боеприпасите се извършва съгласно нашите нормативни документа, съобразени със стандартите на нашите коалиционни партньори, като се използват в пълна степен възможностите, които предоставя многонационалната логистика. - Що се отнася до втората част от Вашия въпрос искам да споделя, че Мобилната комуникационно-информационна система (Мобилната КИС) през последните две години се утвърди като единственото военно формирование, поддържащо способности за изграждане и поддържане на съвременни комуникации в полеви условия, както на територията на страната, така и извън нея. Смело мога да заявя, че Мобилната КИС изгражда гръбнака на полевата КИС, както на СКС, така и на Сухопътни войски. Освен това във формированието се извършва и специализираната подготовка на всички специалисти по КИС от нашите контингенти, участващи в мисии зад граница. - През 2013 г. основно предизвикателство пред Мобилната КИС е доокомплектоването с личен състав на националния мобилен модул по КИС на НАТО (DCM) и организирането обучението му по английски език, курсове по съвременни цифрови комуникации и технологии,както и за придобиване на свидетелство за управление на МПС категори „С” и „СЕ”. До 2014 г. предстои изготвянето на инженерен проект и изграждането на инфраструктурата за разполагане на DCM съгласно изискванията на НАТО.  Въпрос № 8: Какви още трудности трябваше да преодолявате и очаквате занапред ? ОТГОВОР: Въпреки подобрената координация и съгласуваност в дейността на Командването, от една страна, с Министерството и с Щаба на отбраната и от друга - с Командванията на видовете въоръжени сили, влияние върху нашата дейност оказаха някои затруднения, които имаха обективен и субективен характер. Към първите искам да посоча:  - Реализирането на Инвестиционен проект „Изграждане на Съвместен оперативен център на Съвместното командване на силите”. Разсрочването във времето до 2020 г., на изпълнението на Проекта прави невъзможно достигането на Пълни оперативни способности от от СКС през 2013 г.;  -   Неизпълнението на Единния финансов план за МТО по програми 1.4 и 1.5 и Единния поименен списък за строителството и строителните услуги по програма 1.4. от своя страна доведе  до невъзможност за усвояване на бюджетите  на програмите за 2012 г. /10,6 млн. лева е недостига на ф.ср./ Ограничените финансови средства доведоха и до: - Затруднено извършване на сервизно техническо обслужване на новополучената техника и закупуването на резервни части за масово използваните марки автомобилна техника и възстановяването на неизправните машини и изпълнението на поставените задачи.  - За утилизация на излишните бойни припаси и съхраняваните токсични вещества не могат да бъдат сключени договори, което ще доведе до неизпълнение на „Плана за развитие на ВС.  - Възпрепятстване комплектоването, подготовката и сетифициране на декларираните логистични формирования в сроковете за тяхната готовност. Към трудностите от субективен характер искам да посоча приетите промени в Кодекса за социално осигуряване и установената възрастова граница за пенсиониране на военнослужещите. Общо от състава на Съвместното командване на силите напуснаха 109 души, като 19 от тях са от състава на Щаба на СКС. Специално при нас напуснаха много добре подготвени офицери със звание „подполковник” и „майор”, млади полковници, чиито функционални задължения изискваха  изготвянето на военна експертиза в целия спектър на войсковия живот и дейността на българските контингенти зад граница.  Въпрос № 9: Какви трансформации предстоят тази година за СКС? ОТГОВОР: Извършващият се преглед на Плана за развитие на Въоръжените сили поставя нови предизвикателства пред ръководството на Съвместното командване на силите. За целта беше направен задълбочен анализ на структурите, функциите и задачите на подчинените военни формирования и се изготвиха предложения за изменения в Плана. Смятам, че направеният анализ и изложените аргументи ще натежат в полза на реализиране на нашите предложения. След разглеждане и евентуалното приемане на направените предложения може да се каже какви ще бъдат предстоящите трансформации в Съвместното командване на силите и подчинените военни формирования.   Въпрос № 10: Как протичаха ръководените от СКС командно-щабни учения през изминалата година, какви  учения са планирани за 2013 г.? ОТГОВОР: Всички ръководени от Съвместното командване на силите командно-щабни учения постигнаха подобряване на оперативната съвместимост на участващите щабове и формирования. През 2013 година основният акцент ще бъде насочен към двустепенното командно-щабно учение „ЩИТ 13” с реално използване на формирования от видовете Въоръжени сили на местността, където ще бъде и демонстрирано използването на най-съвременните симулационни системи, които придобихме през последните години. Също така е планирано и осигурено участието на офицери от Съвместното командване на силите и подчинените формирования в редица международни учения в страната и чужбина. Въпрос № 11: Вие лично как се чувствате на този пост? Преди време споделихте, че сте като пред електрическо табло. Свикнахте ли с всички отговорности, с темпото на работа? ОТГОВОР: Не ми е трябвало много време, за да свикна с обстановката. Преминал съм през всички командни длъжности по веригата в Българската армия от командир на взвод до командващ на СКС и съм свикнал да нося отговорност. Така че, се чувствам добре и изпитвам удовлетворение да командвам Съвместното командване на силите. Аз съм начело на Командването от месец юли 2009 г. и през тези години заедно с моите заместници и останалите военнослужещи от щаба извършихме организационно-щатни промени, актуализирахме старите и разработихме нови документи регламентиращи цялостната дейност по  окомплектоването, подготовката  и  участието на българските военни контингенти  в операции и мисии зад граница, координирането и взаимодействието с видовете въоръжени сили по използването им в съвместни операции и оказване на помощ на населението, организацията на войсковия живот в нашите подчинени формирования и др. Моята лична оценка е, че с всяка изминала година личният състав от щаба на Командването и подчинените ни военни  формирования подобряват своите способности за планиране и ръководство на формированията за изпълнение на разнообразните задачи, които са поставени пред нас.
НОВИНИ

В тържествена обстановка днес, 1 август 2022 година, в Съвместното командване на силите бяха представени новоназначеният  началник на щаба флотилен адмирал ... още

„Създаването на Съвместното командване на силите безспорно е един от възловите етапи в развитието на Въоръжените сили и в Българската армия.

Комплексна тренировка на комуникационно-информационна система (КИС) на Българската армия се проведе на 1 и 2 юни 2022 година, като елемент от съвместната подготовка ... още

За поредна година Националният военен учебен комплекс „Чаралица” участва  със свой щанд в  XVI международно изложение за отбранителни продукти ... още

Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов и началникът на щабa на отбраната на Република Румъния генерал Даниел Петреску посетиха Съвместното командване на силите, днес 10.05.2022 ... още